Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стихотворенията на Юрий Живаго (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Осень, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (юни 2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (юни 2008 г.)

Издание:

Борис Пастернак. Доктор Живаго. Интерпринт, 1990

История

  1. — Добавяне

Домашните не са край тебе,

успях до крак да ги проводя

и самотата пак обсеби

сърцето, цялата природа.

 

И на, сами сме тая есен,

гората — тиха и пустинна.

Пътеките — тъй както в песен —

обрасли са наполовина.

 

Сега към нас се взират само

стените тъжни и студени.

Не ще ломим прегради двама,

ще гинем вече откровено.

 

В един ще седнем, в три ще станем

аз с книга, ти с игла в ръцете.

С целувките си ще престанем

в зори — и без да го усетим.

 

Все по-безгрижно, все по-пищно,

листа безумни, се пилейте

и чашата с печал предишна

догоре с днешна скръб долейте.

 

Привързаност и чар, и сладост!

Ще гаснем в шушнеща жарава!

Зарий се цяла в листопада!

Замри или обезумявай!

 

Ти хвърляш роклята на стола,

тъй както листите — гората,

когато падаш полугола

в обятията на халата.

 

Ти — дар на гибелната прелест,

когато сме като сразени.

А красотата значи смелост

и нас това така влече ни.

Край