Том Кланси
Оперативен център (83)

83.
СРЯДА, 19:35 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР

— Новините са лоши, Пол. — Обаждаше се Стив Винс от НРЦ. — Струва ми се, че изтърваха една от ракетите.

— Кога?

— Само преди секунди. Видяхме как се подпали — чакаме следващите снимки.

— И „Хефест“ ли е включен в наблюдението?

— Да. Като разберем, ще ти кажем накъде е полетяла.

— Ще чакам на телефона. — Худ включи говорителя и погледна Боб Хърбърт и Даръл Маккаски, които бяха останали в кабинета му.

— Какво има, шефе? — попита Хърбърт.

— Една от ракетите е излетяла по посока на Япония. Боб, провери има ли самолет „АУАКС“ в района и се обади в Пентагона — да вдигнат под тревога бойните самолети в Осака.

— Никога няма да я засекат — каза Хърбърт. — Все едно да търсиш игла в купа сено, само че купата е голяма колкото Джорджия.

— Така е — съгласи се Худ, — но все пак трябва да опитаме. Може и да им провърви. Даръл, НРЦ ще открие топлинната следа от нодона с „Хефест“. Трябва да се определи траекторията на ракетата, та поне да можем да съобщим на момчетата от авиацията горе-долу в каква посока да я търсят. — Худ замълча. Отново жертви, помисли си той. Ще трябва да се обади на президента, а Лорънс ще предупреди японския премиер-министър. — Дано да успеем да дадем на хората няколко минути да си потърсят скривалище. Все ще е нещо.

— Добре — отвърна Маккаски.

Худ се канеше да се обади в Белия дом по другата засекретена линия, но Винс го прекъсна.

— Пол, на екрана изникна нещо ново.

— Какво?

— Някакви присвятквания. Повече, отколкото имаше в Багдад през първата нощ на „Пустинна буря“.

— Какви точно?

— Не съм сигурен. Чакаме следващата снимка. Господи, това направо е невероятно!