Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Оперативен център (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Op-Center, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2008)

Издание:

Атика, 1996

Библиотечно оформление и корица: Антон Радевски

История

  1. — Добавяне

38.
ВТОРНИК, 23:17 Ч., ЯПОНСКО МОРЕ, НА ДВАДЕСЕТ КИЛОМЕТРА ОТ ХУНАМ, СЕВЕРНА КОРЕЯ

По въпроса за териториалните води повечето комунистически страни се придържаха към политиката, че определените според международните договорености граници не се отнасят за тях. Щом разберяха, че наблизо патрулират вражески кораби, границата по вода веднага се разширяваше от пет на двадесет, а понякога и двадесет и пет километра навътре в морето.

Северна Корея отдавна претендираше за част от Японско море — твърдение, оспорвано и от Япония, и от САЩ. Морски патрулни катери редовно преминаваха на седем-осем километра от севернокорейския бряг. Понякога се случваше да получат предупреждение и не се приближаваха повече, но и не се отдалечаваха. Най-известният подобен инцидент бе арестуването на американския кораб „Пуебло“ през януари 1968 година, когато моряците бяха обвинени в шпионаж и минаха единадесет месеца без един ден, преди осемдесетчленният екипаж да бъде освободен след дълги преговори. Най-кървавият сблъсък стана през юли 1977 година — един американски хеликоптер се отклони над тридесет и осмия паралел и бе свален, а трима от членовете на екипажа загинаха. Президентът Картър се извини на Северна Корея и призна, че пилотът е извършил нарушение. Трите тела и единственият оцелял бяха върнати в САЩ.

След кратък престой в Сеул, където оставиха заснетия филм, офицерът от разузнаването Джули Марджолин и пилотът Хари Томас отново се вдигнаха във въздуха, за да прелетят за втори път над Севера. Този път обаче очевидно ги очакваха и още щом преминаха над Восан, ги засече радарът за ранно предупреждение и проследяване. Два прехващача МиГ-15П светкавично навлязоха в зоните си за нападение — единият, долитайки ниско откъм север, а другият високо откъм юг. Хари очакваше да ги притиснат към морето и беше сигурен, че може да изпревари старичките самолети без усилие, ако обърне в съответната посока.

Той изправи носа на самолета и тръгна да завива, като същевременно започна да снишава и да ускорява. За малко изгуби от погледа си руските машини, но отново се натъкна на тях, когато една от двете 23-милиметрови картечници NS-23 на мига улучи корпуса от дясната страна. Силното пат-пат прозвуча като пукане на балони и го накара да подскочи от изненада.

Вместо воя на двигателя, дочу стона на Джули в слушалките, а с ъгълчето на окото си я видя как увисна безжизнено на коланите. Хари завърши завоя, пое на юг и продължи да ускорява.

— Марджолин, какво има?

Офицер Марджолин не издаде нито звук. Това е безумие, помисли си той. Стреляха по тях без никакво предупреждение противно на четиристепенния метод за атака на севернокорейските въздушни сили, при който се влиза в контакт на първия етап, но първият откос се изстрелва под самолета, встрани от посоката, в която е нормално да избяга, след като го открият. Или стрелецът е много калпав, или е получил доста опасни заповеди.

Томас наруши радиомълчанието и изпрати SOS в Сеул — съобщи, че пристига с ранен член на екипажа. Миговете го ескортираха на юг, без да стрелят, и започнаха да се стопяват в далечината.

— Дръж се, Марджолин — промълви той в микрофона, докато самолетът се носеше в звездното нощно небе, без да знае дали офицер Марджолин е жива, или мъртва.