Том Кланси
Оперативен център (34)

34.
ВТОРНИК, 8:40 Ч. СУТРИНТА, ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР

— Това не може да бъде! Не може! Просто не може!

— Както виждаш, момчето ми, то вече стана.

Стол и Хърбърт седяха край заседателната маса в Бункера заедно с Худ и останалите от ръководството на центъра, с изключение на Роджърс, който щеше да бъде специално уведомен. Ан Ферис седеше отдясно на Худ, Стол и Хърбърт до нея, а Лоуъл Кофи Втори отляво на Хърбърт. На отсрещната страна бяха Марта Макол, Лиз Гордън и екологът Фил Катцен. Даръл Маккаски, седнал между Гордън и Катцен, току-що бе връчил на Худ изложение от една страница за дейността на „Червено небе“ и някои други терористични организации. По всичко личеше, че не са замесени в атентата в Сеул.

На масата пред Худ лежаха докладът на Маккаски и получената от НРЦ снимка, на която се виждаше масирано прехвърляне на войски около Пхенян, а до нея — току-що изпратената от миража, направена от Джуди Марджолин. На нея не се забелязваха нито излизащи от града танкове, нито артилерия, обграждаща околността — никакви признаци, че КНДР се готви за война.

— Как си обясняваш несъответствието, Мати? Като изключим умозаключението ти, че това не можело да бъде.

Едрият шеф на компютърното осигуряване въздъхна огорчено.

— Ключовите наземни ориентири са едни и същи и в двете снимки, така че сателитът не е бил просто дезориентиран да снима някое друго място. И двете са от Пхенян.

— Помолихме НРЦ да ни изпрати нова — обади се Хърбърт, — и аз се обадих за по-сигурно по засекретена линия. На новата снимка разполагането на военни части продължава.

— А то вероятно въобще не е започвало — вметна Маккаски.

— Именно.

— И така, Мати? — попита отново Худ. — След около половин час трябва да бъда в Белия дом. Какво да кажа на президента?

— Че софтуерът ни е прецакан. Така както никога не съм предполагал.

— Прецакан? — изрева Худ. — Компютърни глезотии за двадесет милиона долара, които ти лично събра!

— Точно така! Понякога и най-умните пропускат нещо, и камиони, пълни с бомби, минават през бетонни прегради, и… — Стол съжали за думите си, още щом ги изрече. Стисна устни и се отпусна на стола си.

— Браво, Мат — намеси се Кофи, за да наруши напрегнатото мълчание.

— Извинявай, Боб — унило каза Стол. — Това беше излишно.

Хърбърт го изгледа зверски.

— Така е, техничарче. — Очите му се сведоха към кожената седалка на инвалидната количка.

— Вижте — обади се Лиз, — всички грешим. Но ще поправим грешките си по-бързо, ако си сътрудничим, а не като си размахваме обвинително пръсти един на друг. Пък и, момчета, ако така ще реагираме в ранните етапи на кризата, май е по-добре да си сменяме работата.

— Права си — каза Худ. — Хайде да продължим. Мати, предположенията ти, какво се е случило?

Стол въздъхна още по-тежко. Не смееше да погледне към Хърбърт.

— Първата ми мисъл, когато се изключихме, беше, че това е нещо като демонстрация на сила. Някой ни показва, че се е вмъкнал в системата и може пак да го направи. Почти очаквах да получим съобщение за откуп по електронната поща, когато отново се включихме.

— Но това не стана — каза Кофи.

— Не. И все пак реших, че или има вирус в първоначално заложената програма, или се е промъкнал със софтуера и се е прехвърлил от нас в Министерството на отбраната и ЦРУ, а може и обратното. После пристигна снимката от Осака и сега смятам, че сме били заразени именно в онзи момент.

— Обясни по-подробно — нареди Худ.

— Изключването или е трябвало да ни отвлече вниманието, или да послужи като параван, който прикрива истинската цел — както излиза, компрометирането на системата ни за сателитно разузнаване.

— От космоса ли? — попита Кофи.

— Не. От Земята. Някой контролира най-малкото спътниковата камера 12-А… а може би и други.

— Президентът направо ще припадне от радост — отбеляза Кофи.

Худ погледна към часовника с крайния срок, а после към образа на Бъгс на компютърния екран.

— Разбра ли?

— Да, сър.

— Прибави го в края на доклада с възможните варианти и пиши, че… — той погледна към Стол — … нашият специалист работи по въпроса в момента и имам уверението му, че проблемът ще бъде открит и отстранен. Срокът ще бъде определен по-късно. Междувременно Оперативният център ще функционира без компютрите си, тъй като не можем да вярваме на данните. Ще се опираме на въздушни наблюдения, на агентите в ключовите райони и на разработените планове за кризисни ситуации. Подпис и така нататък. Принтирай го, Бъгс. Пристигам след минута. — Худ се надигна. — Каква беше онази любима твоя фраза, Мати? „Тъй да бъде“? Добре, нека тъй да бъде. Предполагаше се, че системата е абсолютно надеждна. С този аргумент президентът успя да прокара Оперативния център пред Конгреса преди почти една година и да им измъкне около четвърт милиард долара. Искам вирусът да бъде открит и унищожен, а дупката — закърпена. — Той се обърна към русолявия еколог. — Фил, не смятам, че ще имаме нужда от твоя отдел за момента. Ти нали си получил магистърска степен по компютърните науки. Би ли помогнал на Мат?

Сините очи на Фил се спряха първо на директора, а после на часовника на стената.

— С удоволствие.

Стол видимо се стегна, но не каза нищо.

— Боб, обади се на Грегъри Доналд в базата в Сеул. Съпругата му е загинала при бомбената експлозия, но виж дали той е в състояние да отиде до демилитаризираната зона и да поразузнае. Не можем да имаме вяра на сателитите. Искам някой от нашите да е там, пък и не се знае — може да му помогне.

— Грег беше много зле — предупреди Марта, — така че карай полека.

Хърбърт кимна.

— После искам да уведомиш Роджърс — продължи Худ. — Кажи му да се осланя на собствената си преценка. Ако е съгласен — а подозирам, че ще бъде, — групата му да ни докладва за ракетите „Нодон“ в района на Диамантените планини.

Хърбърт отново кимна и завъртя количката си от масата, явно все още уязвен от думите на Мат.

Худ натисна копчето и излезе, последван от Хърбърт и останалите членове на екипа.

 

 

Стол се носеше като градоносен облак по коридора към кабинета си, а Фил Катцен подтичваше, за да не изостава.

— Много съжалявам, че шефът те натресе така, Мати. Знам, че няма особено да ти помогна.

Стол изръмжа нещо неразбираемо, но Фил не беше сигурен, че държи да го чуе.

— Хората рядко осъзнават, че напредъкът в много голяма степен се дължи на поуките от грешките.

— Не е грешка — озъби се Стол. — Никога досега не е ставало такова нещо.

— Разбирам. Ти ме подсети за по-големия ми брат. Когато му чукнаха четиридесет и петте годинки, заряза жена си и работата си в „Нинекс“, и реши да обиколи света. Обясни ми, че това било промяна в начина на живот, а не криза на средната възраст.

Стол се закова на място.

— Фил, днес аз си дойдох както винаги на работа и отгоре ми се стовари нещо като метеор от кредата. Аз съм един динозавър, който се бори за живот, а ти никак не ми помагаш. — Той отново закрачи. Фил тръгна след него.

— Добре тогава, чуй това. Когато си пишех дисертацията за лова на китове в СССР, отидох на спасителна акция с „Гринпийс“ в Охотско море. Открихме, че руснаците са измислили начин да излъчват фалшиви сонарни сигнали със звукови предаватели, разположени в морето. Ние улавяме ехо и хукваме да спасяваме стадото, пък животинките даже не са там, а ловците си трепят китове някъде другаде.

Двамата влязоха в кабинета на Стол.

— Това не е сонарен сигнал, Фил.

— Не, не е. Само че по-важното в тая история е друго. Започнахме да правим видеозаписи на сигналите и открихме, че когато предавателите се включат, се получава едва забележим енергиен взрив…

— Прекъсване. Често се среща.

— Именно. Въпросът е, че сигналът си имаше характерен отпечатък, нещо, което можем да проверим, преди да се претрепем да издирваме кит, дето го няма. Нашите компютри се изключиха за двадесет секунди. Ти го нарече параван и може би си прав. Но докато гледах часовника в Бункера, разбрах, че има едно поне око, което не е примигнало.

— Компютърният часовник.

— Именно.

— И с какво ни помага това? Хубаво — знаем от кога до кога е траяло изключването.

— Помисли малко. Сателитът е продължил да записва образите, въпреки че не е можел да ги предава на Земята. Ако сравним снимка от секундата преди изключването със снимка от секундата след това, можем да успеем да установим какво се е случило със системата.

— На теория — да. Ще трябва да се наложат една върху друга и да се сравнят за дребни промени…

— Така както астрономите търсят астероиди, които се движат към звездно поле.

— Да, и ще отнеме страшно много време да се съпоставят десетките кадри, точица по точица. Даже не можем да оставим компютрите да го направят, понеже може да са програмирани да подминават определени факти.

— Там е работата. Не са ни нужни компютри. Достатъчно е да сравним само един набор снимки отпреди и след изключването. Това имах предвид, като споменах компютърния часовник. Той няма да се е изключил, даже да е имало вирус. Но все пак някаква частица от секундата е изминала, докато фалшивият образ замести истинския…

— Да! По дяволите, така е. И това ще си личи по кода за часа на снимките. Вместо да се получават на… — колко, всеки осемдесет и девет стотни от секундата, първият фалшификат ще се е забавил, макар и едва забележимо.

— И това забавяне ще е отбелязано отдолу на самата снимка.

— Фил, ти си гений. — Стол зашари по бюрото и грабна калкулатора си. — Добре. Снимките пристигат на 0,8955 секунди. Ако открием някоя, дето се е забавила с 0,001 секунди, тя ще е първата от фалшификатите.

— Ето, това е. Сега остава да помолим НРЦ да ги преровят и да открият несъответствието във времето.

Стол се хвърли на стола си, хвана Стив Винс на телефона и му обясни положението. Докато чакаха, отключи едно чекмедже, пълно с дискети за диагностика, и се захвана да проверява вътрешната система.