Том Кланси
Оперативен център (2)

2.
ВТОРНИК, 17:30 Ч., СЕУЛ

В мазето на порутения хотел витаеше миризмата на хората, които прекарваха нощите си там: спарената алкохолна миризма на бедните и унижените, за които този ден и тази годишнина означаваха само възможността да изкарат още някоя пара от насъбралата се за празненството тълпа. Ала въпреки че постоянните му обитатели се бяха измъкнали навън да си припечелват хляба с просия, малкото тухлено помещение не беше празно.

Един мъж повдигна капандурата до тротоара и се мушна вътре през нея, следван от още двама. Преди десет минути и тримата се намираха в апартамента си в хотел „Савоя“ — базата им за операции, където всеки от тях се преоблече в обикновени, ежедневни дрехи. Носеха черни раници без никакви надписи по тях. Двамата от мъжете ги крепяха много внимателно, ала третият — с превръзка на окото — отиде до купчината, където бездомните бяха натрупали счупени столове и скъсани дрехи, стовари раницата си на едно старо писалище и дръпна ципа й.

Едноокия извади три чифта ботуши и раздаде на всеки по един. Мъжете бързо се събуха, бутнаха старите си ботуши в една камара износени обувки и нахлузиха новите. Едноокия отново бръкна в раницата и извади пластмасова бутилка минерална вода, а после смота сака си в едно тъмно кътче. Раницата не беше празна, но в момента останалият багаж не им бе необходим.

Скоро, помисли си Едноокия. Ако всичко мине добре, часът много скоро ще настъпи.

Той взе бутилката, отиде при прозорчето, повдигна го и се огледа. Уличката беше чиста.

Едноокия кимна на спътниците си, издърпа се навън, обърна се и им помогна да измъкнат раниците си. Когато отново се събраха на уличката, той отвори бутилката. Изпиха почти три четвърти от водата. Едноокия пусна бутилката на земята, настъпи я и наоколо плисна вода.

После мъжете прекосиха мръсната уличка, като внимаваха да стъпват по мокрото, и с раници в ръце се отправиха към „Чонгиечоно“.

Петнадесет минути преди определения час за церемонията Куан Хо и Куан Ли — Номер първи и Номер втори, както ги наричаха приятелите им от правителствения пресцентър — започнаха последната проверка на озвучаването.

Висок и слаб, облечен в червено сако, Номер първи се открояваше рязко на подиума на фона на величествената сграда зад гърба му.

На стотина метра от него, зад централната трибуна, високият и едър Номер втори седеше в камиона с усилвателната уредба, надвесен над пулта. Слушалките на главата му долавяха всяка дума на партньора му.

Номер първи пристъпи пред най-левия от трите микрофона.

— Една възпълна дамичка седи на централната трибуна — каза той. — Струва ми се, че може да я събори.

Номер втори се усмихна. Идеше му да го включи в уредбата, но се въздържа. Вместо това натисна един бутон на пулта пред себе си. Светна червена лампичка, сигнализираща, че микрофонът е включен.

Номер първи го покри с лявата си ръка и се премести на централния.

— А представяш ли си да се любиш с нея, а? Сигурно ще се удавиш в потта й.

Съблазънта ставаше все по-силна. Но Номер втори само натисна следващия бутон на пулта. Светна още една червена лампичка.

Номер първи покри средния микрофон с дясната си ръка и се премести на крайния.

— Ау — престорено изохка той. — Ужасно съжалявам. Та това била братовчедка ти Чун. Не знаех, Куан. Честна дума.

Номер втори натисна последния бутон и се загледа в колегата си, който се запъти към камиона на Си Ен Ен, за да провери връзката.

Номер втори поклати глава. Тоя умник ще прекали един ден с шегичките си и ще си изпати. Някой път само ще изчака уважаемия господин инженер да изтърси нещо наистина глупаво и…

Пред очите му се спусна мрак и Номер втори безпомощно се стовари върху пулта.

Едноокия избута тялото му на пода на камиона и пъхна късата палка в джоба си. Докато развинтваше капака на пулта, единият от спътниците му отвори много предпазливо раниците, а третият застана на пост до вратата с палка в ръка, в случай че се появи другият техник.

Едноокия сръчно повдигна металния капак, подпря го на стената и разгледа жиците. Намери тази, която търсеше, и погледна часовника си. Разполагаха със седем минути.

Другият му кимна и Едноокия внимателно извади блокчетата пластичен експлозив от раниците. Натисна ги и ги залепи към долната част на пулта, за да не се виждат. Когато свърши, извади две жици и ги подаде на спътника си, който вкара крайчетата им в блокчетата експлозив и подаде свободните краища на Едноокия.

Едноокия се огледа през малкото прозорче. Стъклата на камиона бяха специални и през тях се виждаше само отвътре. Политиците бяха започнали да се събират. Предатели и патриоти си бъбреха приятелски — никой нямаше да забележи, че нещо не е в ред.

Едноокия изключи трите превключвателя за микрофоните и сръчно уви свободните краища на жиците с кабелите на усилвателната уредба. После върна капака на мястото му.

Другите двама грабнаха празните раници и всички заедно се изнесоха така безшумно, както се появиха.