Том Кланси
Оперативен център (70)

70.
СРЯДА, 7:35 Ч. СУТРИНТА, ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА

— Майор Ли — тихо каза Доналд. — Не знам защо, но някак си не съм изненадан.

— Аз пък съм. — Ли натисна върха на ножа под брадичката на американеца. — Смятах да се занимавам с моите си дела, а не с вас.

— Какви дела — да убивате невинни хора и да подпалите война ли?

— Няма невинни хора…

— Грешите. Съпругата ми беше невинна.

Доналд бавно вдигна ръка. Ли засили натиска, но Доналд не спря.

— Вие и вашата съпруга, господин посланик, облекчавахте живота на онези, които изоставяха родината си. Вие сте също толкова покварен като другите и е време да отидете при…

Движението на Доналд беше толкова светкавично, че Ли нямаше време да реагира. Хванал лулата с лявата си ръка, Доналд замахна с дръжката й, закачи ножа и го избута наляво. Отвора на лулата беше обърнат към лицето на Ли. Доналд го приближи и притисна горящия тютюн към дясното око на противника си. Ли изпищя и изпусна ножа, Американецът бързо се наведе и го взе.

— Нее! — изпищя Ли и побягна в изсветляващото утро.

Доналд се затича подире му, без да изпуска ножа.

Ли бягаше към район, в който севернокорейците имаха тунели. Грегъри се запита дали майорът нарочно не го увлича в посока обратна на южнокорейската база. Дали пък не е смятал там да пусне табуна?

Едва ли. Ли носеше униформата си от южнокорейската армия. Почти беше сигурно, че отива на север, за да пусне табуна — ако някой го забележи, вината ще бъде приписана на Юга. Доналд се почуди дали да не се опита да уведоми Шнайдер, но какво можеше да направи генералът? Да последва Ли в КНДР ли?

Не. Доналд знаеше, че само той може да отиде там. Силно задъхан, той се затича, препъвайки се, след смаляващата се фигура на майора. Разстоянието помежду им се увеличаваше и имаше опасност да го изгуби, но поне посоката беше ясна — на изток.

Изведнъж Ли изчезна.

Доналд намали темпото и си пое дъх. Кореецът беше потънал сякаш вдън земя. Досети се, че сигурно е скочил в някой от тунелите. Запомни мястото — имаше някакъв храст на около двадесетина метра — и забързано тръгна натам, броейки крачките си, за да не мисли за болката в гърдите и краката си.

Минути след като Ли потъна в тунела, Доналд стигна до входа му. Не изчака, защото реши, че ако майорът има оръжие, щеше да го използва още на поляната. Пъхна ножа в джоба си, клекна, хвана се за въжето и се спусна надолу. Гърбът му непрекъснато се удряше в стената. Стигна до дъното, останал почти без сили и се заслуша. Някъде пред него се носеха звуци от търкане и влачене. Доналд запали клечка кибрит, видя отвора на тунела и разбра къде е Ли.

Само че искаше Шнайдер да знае накъде е тръгнал, ако нещо се случи с него. Обърна се, подпали въжето и легна по корем. Проходът се изпълни с дим. Доналд запълзя в тунела, надявайки се, че генералът ще забележи пушека и пламъците и че самият той няма да се задуши, докато стигне другия край. А като стигне там, дано да намери Ли, преди кореецът да е осъществил безумната си цел.