26.
ВТОРНИК, 7:45 Ч. СУТРИНТА, НАЦИОНАЛЕН РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР
Националният разузнавателен център в Пентагона — една от най-тайните и надеждно охранявани части в една от най-потайните сгради на света — представлява малка стаичка без осветление на тавана. В цялото помещение светят само екраните на компютрите, грижливо наредени в десет редици с по десет места на всяка като в центъра за контрол на полетите в НАСА. Сто обектива в космоса наблюдават земята и предават на живо шестдесет и седем черно-бели кадъра в минута с различна степен на увеличение от мястото, към което е насочен сателитът. Всяка снимка закодира времето до секунда, така че скоростта на ракетите или силата на ядрения взрив да могат да се изчислят, като се сравнят последователни снимки или се включат и други данни, например сеизмографски сведения.
Пред всяко място има телевизионен монитор, под него — клавиатура и телефон. Двама телефонисти отговарят за всяка редица, натискат разни бутони и изпращат на сателитите координати за наблюдение на нови райони или предават ксерокопия на Пентагона, Оперативния център, ЦРУ или някой от съюзниците на Америка. Мъжете и жените, които работят тук, получават специална подготовка и се проучват от психолози почти толкова задълбочено, колкото служителите в контролните центрове на американските бази за ядрени ракети — те не бива да изпадат в летаргия от непрекъснатия поток черно-бели образи, трябва за секунди да могат да определят дали някой танк, самолет или войнишка униформа са от Кипър, Швейцария или Украйна и да са в състояние да устоят на изкушението да проверят как са мама и тати във фермата в Колорадо или в къщата им в Балтимор. Очите на камерите в космоса могат да се насочат към всеки квадратен метър от планетата и са достатъчно силни да прочетат вестника през рамото на някой човек в парка. Ето защо понякога съблазънта да се позабавляваш е твърде силна, особено когато дни наред си се взирал в една и съща планинска верига, равнина или океан.
Двама контрольори наблюдават тихата стая от остъклено помещение, което заема цяла стена. Те уведомяват операторите за всички поръчки от други учреждения и повторно проверяват промените в насочването на сателитите.
Контрольорът Стивън Винс беше стар приятел от колежа на Мат Стол. И двамата завършиха като първенци на випуска си Масачузетския технически университет, имаха три съвместни патента за изкуствени неврони за силиконови мозъци и заеха първите две места в едно национално състезание с рекламна цел, постигайки най-високите резултати в играта на „Джагуар“ — „Тревър Макфър“. Ръководството на „Атари“ трябваше да се съгласи да доплатят, тъй като играта на Стол продължи часове след затварянето на търговския център, където се провеждаше. Единствената страст, която не споделяха, беше любовта на Винс към вдигането на тежести, което подсказа на съпругите им как да ги прекръстят: Хардуер и Софтуер.
Съобщението на Стол пристигна по електронната поща малко преди осем часа — началото на смяната на Винс — точно когато той сядаше на чаша кафе и шоколадова кифличка.
— Аз ще се заема с това — каза той на нощния контрольор Сам Калвин.
Винс придърпа стола си на колелца пред монитора и спря да дъвче, щом прочете съобщението.
„«Фейсхъгър» успя. Вече действа. Изпрати 39/126/400/ Софт. Провери ваше извънземно?“
— Ха така… — измърмори Винс.
— Que pasa[1], Бързоръки? — попита Калвин. Нощният и дневният заместник-контрольор също се приближиха.
— Фейсхъгър? — попита дневният помощник-контрольор Фред Ландуер. — Какво е това?
— От филма „Извънземен“. Онова нещо, дето слагаше бебета от космоса в хората — като в инкубатори. Мат Стол твърди, че имат вирус, което означава, че и ние — също. Иска да види и Пхенян. — Винс вдигна телефона. — Моника, хвърли едно оченце на дължина 39, ширина 126, увеличение 400 и го изпрати на Мат Стол в Оперативния център. Без да го копираш. — Затвори. — Фред, направи диагностика на нашия софтуер. Виж дали всичко е наред.
— Нещо определено ли търся?
— Не знам. Просто прегледай всичко и виж кое ще изписка.
Винс се обърна към компютъра си и написа:
„Търся Честбъстър. Сритай по задника Рипли. 39/126/ 400. Пусни по компютъра.“
Изпрати съобщението и се загледа в редиците монитори. Все още му беше трудно да повярва. Стол беше измислил възможно най-непроницаемата за вируси система. Ако е компрометирана — това бе нещо страхотно. Съчувстваше на приятеля си, но знаеше, че също като него Стол навярно тайничко е възхитен от факта, че някой е успял да го направи… И твърдо решен да разнищи цялата история докрай.
