Том Кланси
Оперативен център (56)

56.
СРЯДА, 2:45 Ч. ПРЕЗ НОЩТА, ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА

Ли получи сигнала от Ко точно когато свърши с нареждането на варелчетата с табун в нишата на тунела. Качи се на земята, за да приеме съобщението, а после отново се спусна долу по въжето.

Значи само след няколко часа Грегъри Доналд ще се срещне с генерал Хон Ку. Това не бива да става. Събитието ще привлече симпатиите на света към Северна Корея и може дори да убеди някои от политиците, че КНДР не е замесена в атентата. Вторият и третият етап на операцията трябва да бъдат осъществени, докато напрежението е във връхната си точка.

Доналд трябва да умре. И то скоро.

Ли даде нарежданията си на редник Йо. Другият войник се беше върнал в базата с камиона, за да не събуждат подозренията на генерал Норбом.

Щяха да продължат с прехвърлянето на табуна на север, но след това Йо щеше да довърши акцията сам, а Ли щеше да се оправи с Доналд. Войникът разбра каква голяма отговорност поема и обеща, че всичко ще мине както трябва. Майорът беше сигурен в това — всеки от групата беше обучен да поеме функциите на останалите, ако се случи нещо с другарите му. Приклекнали в тъмнината, двамата се заеха с работата, която бяха обмисляли хиляди пъти с химикал и лист хартия в ръка.

Прокопаните от севернокорейците тунели оформяха сложна мрежа, която се простираше на километър и половина в посока север-юг и на половин километър от изток на запад. Военното разузнаване на Южна Корея правеше понякога опити да ги затвори, но севернокорейците бяха като мравки — щом прекъснеха един от тунелите им, веднага прекопаваха друг. Южнокорейците ги наводняваха, пускаха сълзотворен газ в тях, веднъж дори бомбардираха целия район, но въпреки че големи участъци от тунелите се срутиха, севернокорейците просто изкопаха нови на по-голяма дълбочина.

Групата на Ли наскоро беше прокопала този тунел, привидно за да шпионират врага. Дълбокият девет метра вход беше широк почти метър и двадесет сантиметра в диаметър, но самият тунел беше по-тесен, около деветдесет сантиметра, подобно на севернокорейските, и се свързваше с техния основен тунел, на десетина метра от границата.

За да свалят варелчетата с табун, единият от войниците слезе на дъното на прохода, а другият ги спусна с въже. Ли пазеше горе. Подредиха ги в ниша, изкопана в стената на прохода, иначе нямаше да остане място за хората. Сега Йо щеше да тръгне заднишком по тунела и да насочва варелчетата, а Ли — да ги търкаля след него. Тунелът едва ги побираше и на места щеше да се наложи да ги обърнат по дължина и да ги избутват.

Ли пресметна, че всяко отиване и връщане ще отнеме около седемдесет и пет минути. Нямаше да му остане много време за Доналд, но не смееше да рискува и да прекрати временно операцията, да не би да го хванат и всичко да се провали.

Майорът извади малко фенерче от джоба на униформата си, включи го и го закачи на ремъка на рамото си. Йо навлезе в тунела, Ли внимателно измъкна първото варелче от нишата и го избутало прохода. Клекна на колене и затъркаля варелчето след Йо, който пътем проверяваше дали няма остри камъни, които не са забелязали при предишните си идвания.