Том Кланси
Оперативен център (11)

11.
ВТОРНИК, 18:15 Ч., СЕУЛ

Ким Хван съзря Доналд — седнал на тротоара, стиснал глава между ръцете си, разкъсаните му дрехи, оцапани с кръв.

— Грегъри! — извика той и се затича.

Доналд вдигна глава. Сълзите бяха прокарали ручейчета по омазаните му с кръв бузи. В разрошената му посребряла коса също имаше ръждиви петна. Опита се да стане, но краката не го държаха и той залитна назад. Хван го подхвана, прегърна го здраво и го пусна внимателно да седне. Дръпна се малко назад да се увери, че кръвта не тече от Доналд, и отново го прегърна.

Думите на американеца едва се разбираха от риданията му. Дишаше неравномерно и тежко.

— Не говори — възпря го Хван. — Моят помощник ми каза всичко.

Доналд сякаш не го чу.

— Тя беше… една… невинна… душа.

— Да. Господ ще се погрижи за нея.

— Ким… Защо му е тя на него… На мен… тя ми трябва повече на мен.

Хван преглътна сълзите си и опря буза в главата на Доналд.

— Знам.

— На кого… пречеше? Та в нея нямаше и капка злоба. Защо? — Той заби лице в гърдите на Хван. — Искам да се върне, Ким… искам си я.

Един човек в бяла престилка се обърна към тях, Ким го повика с ръка и без да изпуска Доналд, бавно се изправи.

— Грег, искам да направиш нещо за мен. Да отидеш на едно място с този човек. Нека да те прегледат.

Мъжът с престилката хвана внимателно Доналд за ръката, но американецът си я издърпа.

— Искам да видя Сунджи. Къде са отнесли… съпругата ми?

Хван погледна въпросително мъжа и той посочи към киното. На пода имаше пластмасови чували с трупове и продължаваха да носят нови.

— За нея са се погрижили, Грегъри, а пък самият ти имаш нужда от помощ. Може да си ранен.

— Нищо ми няма.

— Господине — обърна се човекът към Хван, — има други…

— Разбира се, извинете. Благодаря ви.

Мъжът забърза нанякъде. Хван хвана Доналд за раменете и се вгледа в очите му, така преливащи от любов някога, а сега — зачервени и изпълнени с болка. Нямаше да го насилва да отиде в болницата, но и не можеше да го остави тук сам.

— Грегъри, искам да те помоля за нещо.

Доналд го гледаше, без да го вижда, и от очите му се стичаха сълзи.

— Трябва ми помощ за разследването. Ще дойдеш ли с мен?

— Искам да остана със Сунджи.

— Грегъри…

— Обичам я. Тя… има нужда от мен.

— Не — предпазливо възрази Хван. — Нищо не можеш да направиш за нея. — Той завъртя Доналд и посочи към киното. — Твоето място не е там, а тук, при тези, на които можеш да помогнеш. Ела с мен. Помогни ми да намеря онези, които причиниха тази трагедия.

Доналд примигна няколко пъти, а после разсеяно се потупа по джобовете. Хван бръкна в джоба му.

— Това ли търсиш? — попита и му подаде лулата.

Доналд я взе с бавно, неуверено движение и Хван я постави в устата му. Когато американецът не си потърси тютюна, той го хвана за лакътя и го поведе през уталожващия се прах и увеличаващата се суетня на площада.