Том Кланси
Оперативен център (52)

52.
СРЯДА, 1:45 Ч., ДЕМИЛИТАРИЗИРАНАТА ЗОНА

Войниците в радиоцентъра се задяваха с редник Ко, когато от щаба на генерал Хон Ку, главнокомандващ силите на КНДР, пристигна съобщение. Всички веднага се настроиха сериозно, престанаха да се шегуват с Ко, че се е минал и е поел второ дежурство, и отново провериха координатите, за да са сигурни, че съобщението наистина е излъчено от другата страна на демилитаризираната зона. След това прегледаха и компютърния справочник, за да се уверят, че обаждащият се наистина е бил адютантът на генерала Ким Хо. Компютърът прерови файловете си и за секунди извърши анализ на гласа му. Най-накрая, по-малко от тридесет секунди след получаването на сигнала, те изпратиха потвърждение и включиха двукасетъчното записващо устройство. Един от тях уведоми генерал Шнайдер, че е пристигнало послание от Севера. Наредено му бе да го донесе веднага, щом записът стане готов.

Ко изглеждаше най-съсредоточен, докато петимата слушаха съобщението:

„До бившия посланик Грегъри Доналд в база Чарли. Генерал Хон Ку, главнокомандващ силите на КНДР в база едно, ДМЗ, също приветства господин Доналд и приема поканата за среща в неутралната зона в 08:00 часа.“

Докато един от войниците отговаряше по радиостанцията, че съобщението е прието, друг изтича да занесе копие на записа и касетофон в щаба на генерал Шнайдер.

Ко каза на другарите си, че май наистина е уморен и ще отиде да пийне кафе и да изпуши една цигара. Щом излезе, той се скри в сянката на един камион и разкопча ризата си.

Под мишницата му бе закачен с каишка клетъчен телефон М-2. Ко издърпа антената и набра номера на Ли.

— Чакам кратко и ясно обяснение — каза Шнайдер още с влизането на Доналд, — понеже никак не ми се ще да го отнасям заради чужди грешки.

Генералът беше наметнал халат над пижамата си и държеше в дясната си ръка касетофона и слушалките.

Сърцето на Доналд се разтуптя, но не от суровия тон на Шнайдер — тревожеше се какъв ли е отговорът на Северна Корея. Взе касетофона, притисна едната слушалка до ухото си и го изслуша.

— Обяснението е, че поисках срещата и я получих — каза той, когато записът свърши.

— Значи наистина си извършил тази идиотщина. На всичкото отгоре незаконно и от радиоцентър, за който отговарям аз!

— Да. Надявам се, че можем да проявим разум и да предотвратим войната.

— Кои ние? Грегъри, нямам никакво намерение да седна на масата срещу Хон Ку. Може да си мислиш, че си постигнал някакъв успех, като си го накарал да се съгласи, но той само ще те използва. Защо мислиш, че изчаква? За да могат да подготвят всичко. Ще те снимат как се правиш на добричък, а после президентът ще изглежда, сякаш играе двойна игра…

— А не е ли така?

— Не и този път. От кабинета на Колон казват, че се държи като лъв още от самото начало, както и би трябвало да бъде. Ония мръсници вдигнаха във въздуха центъра на Сеул, убиха собствената ти съпруга, Грегъри…

— Не сме сигурни, че са те — процеди Доналд.

— Да, но сме сигурни, че обстреляха един от нашите самолети, Грег! Ако ти трябват доказателства — иди да видиш трупа!

— Престарали са се, а ние точно това трябва да избегнем.

— План 3 не е престараване, Грегъри, а добра военна стратегия и президентът се канеше да спре дотук, само да ги накара да се поизпотят. — Шнайдер се изправи и тикна едрите си ръце в джобовете. — Господи, кой знае какво ще направи, като научи за любовното ти посланийце.

— Страшно преувеличаваш нещата.

— Не, не е така. Нима не разбираш? Ти просто можеш да поставиш президента в безизходно положение.

— Как?

— Какво ще стане, ако ти им протегнеш маслиновата клонка и Северна Корея я приеме, но само по принцип и не изтегли частите си, докато президентът не направи първата крачка? Ако той откаже, ще изглежда, сякаш е пропилял шансовете за постигане на мир. А ако отстъпи, ще излезе, че се е уплашил.

— Глупости!

— Грегъри, замисли се! Какво ще стане с репутацията му, ако хората решат, че ти определяш външната му политика? А когато някой Саддам Хюсеин или Раул Седрас посегне отново към властта или някой луд изпрати ракети към Куба — какво ще правим? Ще викаме Грегъри Доналд ли?

— Ще разговаряме с тях. Ще се опитаме да ги убедим. Въпреки че е организирал блокадата на Куба, Кенеди е преговарял усилено с Хрушчов за изтеглянето на част от нашите ракети в Турция. Всъщност именно това е сложило край на кризата, а не демонстрацията на сила по море. Цивилизованите хора преговарят.

— Хон Ку не е цивилизован.

— Но началниците му са, а от сутринта насам не е имало контакти на високо ниво със Севера. За бога, трудно е да се повярва, че възрастните си играят подобни игрички, но е така. Ако не можем да водим диалог, дори с Хон Ку…

— Аз пък ти казвам, че нищо няма да постигнем с приказки. Той е по-агресивен от Чингиз хан. Господ ми е свидетел — ще те преметне.

— Тогава ела с мен. Помогни ми.

— Не мога. Казах ти — тези хора умеят да използват пропагандата. Ще ме снимат на някой лош черно-бял филм, на който ще приличам на военнопленник от лагерите. Ония във Вашингтон ще полудеят. — Той извади касетата и я сложи на обърнатата си длан. — Грег, стана ми много мъчно, когато разбрах за Сунджи, но това, което искаш да направиш, няма да спаси никого от смърт. Тук съвсем наблизо има повече от милиард комунисти, а по света — милиард други ултрарадикали, религиозни фанатици, моралисти, сектанти и господ знае какви още. Аз и хората като мен защитаваме останалите три милиарда, Грегъри. Дипломатите успяват единствено да спечелят време — понякога за другата страна, като Невил Чембърлейн^[1] например. Не можеш да убеждаваш ненормални, Грегъри.

Грегъри сведе очи към лулата си.

— Да… Разбирам.

Шнайдер го изгледа някак странно, а после провери колко е часът.

— Разполагаш с шест часа до срещата. Предлагам ти да си легнеш да спиш, да се събудиш с болки в стомаха и да я отложиш. Междувременно за базата твоето съобщение вече не съществува. Изтрихме го от архивите и извадихме координатите, които си използвал, от справочника. — Той посочи касетофона. — Оттук за пръв път сме научили за срещата — когато те са се свързали с теб. Ако севернокорейците твърдят, че ти пръв си се обадил, ще отречем. А ако се позоват на запис, ще настояваме, че е фалшив. Речеш ли да ни опровергаеш, ще кажем на пресата, че си се побъркал от мъка. Съжалявам, Грег, но няма друг начин.

— А ако убедя Хон Ку да се оттегли?

— Няма да успееш.

— И все пак?

— В такъв случай — отговори му Шнайдер — президентът ще обяви, че той те е изпратил, всички ще му ръкопляскат, ти ще се превърнеш в герой и аз лично ще ти закича медала.