Том Кланси
Оперативен център (64)

64.
ВТОРНИК, 16:00 Ч., ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР

— Какво е времето навън? — попита Худ, когато влезе в кабинета на Мат Стол.

Стол натисна Shift/F8, а после 3 и 2.

— Слънчево, температура двадесет и пет градуса, югозападен вятър — отговори му той, а после продължи да трака по клавиатурата, да задава команди, да изчаква отговорите и да подава нови.

— Как върви, Мат?

— Изчистих почти цялата система с изключение на сателитите. До деветдесет минути и те ще са готови.

— Защо чак тогава? Аз мислех, че просто се написва програма, която изтрива другата.

— Не и в случая. Във всеки фотофайл на района има вирус. Проникнал е чак до данните от 1970 година. Ония са събрали снимки откъде ли не. Ще ми се да се запозная с тоя, дето е написал програмата, преди да го застрелят.

— Не мога да ти обещая. — Худ разтърка очите си. — Днес почивал ли си?

— Само ми е до почивки. А ти?

— Това ми е почивката.

— Аха, значи кратък отдих, но пак в името на работата. Дошъл си да се поразтъпчеш и да видиш дали не съм оплескал пак нещо.

— Мати, никой не те вини за станалото…

— Освен аз самият. Господи, все се присмивах на оная поговорка — а може и да беше някакъв цитат от Шекспир, — че заради гвоздея загубили подковата. Да, ама е вярно. Не се сетих за гвоздея и цялото кралство се срути. Мога ли все пак да те попитам нещо?

— Давай.

— Не изпита ли леко злорадство, когато компютрите се побъркаха, или само си въобразявам?

— Май не си въобразяваш. Не че се зарадвах. По-скоро почувствах известно…

— Самодоволство. Извинявай, Пол, но така ми се стори.

— Може би. Понякога имам чувството, че всички прекалено много се увличаме по скоростта. Давайте да правим всичко по-бързо просто защото е възможно. Когато комуникациите и разузнаването действаха по-бавно, хората имаха време да поразмишляват и да поохладят страстите си, преди да тръгнат да се трепят един друг.

— И тогава е било същото. Струва ми се, че на теб просто ти харесва да се държиш бащински, а пък дечицата няма да се сетят, че имат нужда от нас, докато не преобърнат колата в канавката.

Преди Худ да възрази, Боб Хърбърт го повика по пейджъра.

По-късно, когато поразмисли, беше доволен, че не успя, понеже Стол до известна степен беше прав.

— Худ на телефона — обади се той от кабинета на Стол.

— Лоши новини, шефе. Открихме с какво се е занимавал майор Ли днес или поне през част от деня.

— С други терористични актове ли?

— Нещо такова. Взел е четири варелчета отровен газ — табун — от склада за опасни материали във военната база в Сеул. Съвсем законно, всички документи са редовни. Казал, че табунът е предназначен за демилитаризираната зона.

— Кога е станало?

— Около три часа след експлозията.

— Значи е разполагал с достатъчно време да постави взрива, да стигне до базата и да тръгне на север, стига наистина да е потеглил натам. А в даден момент е решил пътем да причака и Ким Хван.

— Изглежда правдоподобно.

— Ако наистина е поел на север, вече е прекарал седем часа там.

— Но какво прави? Табунът е доста сериозен газ. Все някой щеше да го забележи, ако се разхожда с ракета под мишница, а за да го разпръсне върху войсковите части, ще му е нужна специална пръскачка.

— Следователно въпросът е върху кои части. Може да нападне нашите, за да вбеси Лорънс, или севернокорейците — за да ги предизвика. Боб, няма да съобщавам на президента. Обади се на генерал Шнайдър в демилитаризираната зона. Събуди го, ако трябва, и му предай за Ли. Помоли го да открие Доналд и да му поръча да ми се обади.

— Какво смяташ да кажеш на Грег?

— Да се свърже с генерал Хон Ку и да му предаде, че един откачен броди някъде наоколо.

Чу как Хърбърт изненадано си пое въздух.

— Да каже на противника, че южнокорейците са забъркали тази каша? Шефе, президентът ще ти откъсне главата.

— Ако греша, сам ще си тегля куршума.

— А пресата? КНДР-ейците ще се ожалят по целия свят.

— Ще говоря с Ан. Тя все нещо ще измисли. Пък и мнението на световната общественост наистина може да накара президента да се позабави и да ни даде време да докажем тезата си.

— Или царски да се издъним.

— Струва си, ако ще спасиш нечий живот. Изпълнявай, Боб. Нямаме много време. — Худ затвори.

— Знам — изпревари го Стол, без да вдига очи от компютъра. — Пръстите ми летят като светкавица. Само разбери каква марка е камионът на Ли — ще имаш сателитите при първа възможност.