Ейдриън Маккинти
Веригата (9)

9

Четвъртък, 9:42 ч.

На улицата пред банката Рейчъл се бори със сълзите и пристъпите на паника. Какво ще прави? Нищо не може да направи. Провали се на старта. О, боже, горката ми Кайли! Поглежда часовника на телефона си. 9:43. Подсмърква, избърсва си лицето, поема си дъх и се връща обратно.

— Госпожице, не можете… — казва някой, когато тя влиза в кабинета на Колин.

Той вдига поглед от компютъра си със стреснато, гузно изражение, сякаш е търсил в Гугъл някакво особено извратено порно.

— Рейчъл, казах…

Тя сяда и устоява на импулса да прескочи бюрото, да опре нож в гърлото на Колин и да се разкрещи на касиерите да й дадат проклетите пари в банкноти с непоредни номера.

— Ще взема всеки заем, който предлага банката, независимо от лихвата, без значение колко е раздута. Парите ми трябват, Колин, и аз няма да изляза от този проклет кабинет, преди да ги получа.

Очите й, тя знае, имат пиратски, опасен блясък, като очите на крадец. Погледни ме — сякаш казват те. — В момента съм способна на всичко. Наистина ли искаш денят ти да започне с охраната, която ме извлича от кабинета ти с писъци и борба? Колин си поема дълбоко дъх.

— Ами, хм, имаме един деветдесетдневен заем за домашно финан…

— Колко мога да получа? — прекъсва го Рейчъл.

— Петнайсет хиляди долара ще покрият ли разходите по, хм, покрива?

— Да.

— Лихвата ще е доста над…

Спира да го слуша и го оставя да си каже стандартните неща. Не я интересува каква е лихвата или таксата за превода. Иска само парите. Когато той свършва, тя се усмихва и казва, че всичко звучи чудесно.

— Ще трябва да подготвя документацията — казва Колин.

— Може ли да ми преведете парите направо по сметката?

— Не искаш ли чек?

— Не.

— Ще ги преведем.

— Ще се върна след час да подпиша документите — казва тя, благодари му и излиза.

Поглежда надраскания набързо извънредно уличаващ списък.

1. Откуп

2. Еднократни телефони

3. Проучване мишена/жертва

4. Пистолет, въже, тиксо и т.н.

5. Проучване за места за скриване на жертвата

Близо е до нюбърипортската библиотека. Може би там ще може да направи някакви проучвания за потенциални мишени/жертви в следващия един час? Да, окей, мърдай, Рейчъл, мърдай.

Тя хуква по „Стейт“ към библиотеката, изкачва стълбите, без да забави ход, и открива празна кабинка в крилото „Лъвкрафт“. Първото, което прави, е да потърси в Гугъл семейство Уилямс от Доувър, Ню Хампшър. Историята е за кървав обир, при който жертвите са попречили на престъпниците, според полицията. Майка и двете й деца, както и новият й приятел, били завързани и всички до един застреляни в главата. Децата били убити часове преди майката, поради което тя е имала предостатъчно време да страда и да мисли за смъртта им. Смразена до мозъка на костите си, Рейчъл започва да си търси мишени. Как са я намерили? Заболи са карфица в картата? Разровили са архива в училището на Кайли? Видели са профила й в „Юбер“? Фейсбук. Проклетият фейсбук!

Тя включва лаптопа си „Макбук Еър“, влиза във фейсбук и прекарва следващите четирийсет и пет минути в тършуване из профилите на приятели.

Има потресаващо много хора с публични профили, които могат да бъдат видени от всекиго. Джордж Оруел е сбъркал — мисли си тя. — В бъдещето не държавата ще следи всеки чрез сложни системи за наблюдение. Хората ще се следят взаимно. Те ще вършат работата на държавата, като непрекъснато споделят къде се намират, от какво се интересуват, какво обичат да ядат, в които ресторанти ходят, какви са политическите им убеждения и хобита във фейсбук, туитър, инстаграм и всякакви други социални мрежи. Ние сме собствената си тайна полиция.

Някои хора, открива тя, несъзнателно й помагат, тъй като пишат в профилите си във фейсбук и инстаграм през няколко минути, което предоставя на потенциалните похитители и крадци безценната възможност да следят къде се намира мишената им във времето и пространството.

Всичко това е много полезно и Рейчъл решава да си потърси мишени в района на Бостън и околностите му и крайбрежието. Търси успели семейства мъже и жени, без връзки в органите на реда, с големи къщи, но малки семейства, хора, които изглеждат така, сякаш могат да платят откупа и да продължат Веригата. Изважда бележника си и си прави предварителен списък с кандидати. После затваря лаптопа, взима си коженото яке, прибира списъка в страничния джоб на чантата си, дръпва ципа и се връща в банката. Колин я чака. Тя подписва формулярите и когато всичко това приключва, казва, че ще почака, докато той преведе парите в сметката й. Това става за секунди.

Благодари му и влиза в кафенето „Панера Бред“ на Стори авеню. Поръчва си кафе и сяда в едно сепаре в ъгъла, след което се включва към безплатния интернет в заведението, включва лаптопа и сваля търсачката Тор, която изглежда като всичко друго, но не и надеждна програма. Въпреки това тя кликва на иконката и просто ей така се озовава в тъмния нет. Чувала е за тъмния интернет и знае, че в него могат да се купят оръжия, лекарства, продавани само с рецепта, и наркотици.

Открива място, от което може да купи биткойни, изчита процедурата, прави си профил и купува биткойни за десет хиляди долара с картата си Виза. После купува още за петнайсет хиляди с току-що получените пари в сметката в банката.

Открива биткойн профила на Инфинити Проджектс и превежда парите. Процедурата отнема по-малко от секунда. И просто така откупът е платен. Господи!

Сега какво? Ще й се обадят ли? Тя поглежда телефона и чака. Отпива от кафето и се взира в другите клиенти на „Панера“. Те нямат представа, че изживяват мечтите си. Нямат представа колко сериозно могат да се влошат нещата от другата страна на огледалото. Подръпва един изваден конец от блузата си.

Телефонът звънва — пращат й нова снимка на Кайли, седнала е на матрак в мазе, и съобщение от непознатия номер: „Предстоят нови инструкции. Помни: не става въпрос за парите, а за Веригата. Продължи с част 2“.

Да продължи с част 2? Това значи ли, че са получили парите? Тя се надява, че не е сбъркала никъде. Само че, разбира се, това е била лесната част. Затваря лаптопа, излиза и тръгва към колата си.

А сега какво? Да се върне вкъщи? Не, няма да се връща вкъщи. Сега трябва да си купи телефони еднодневки и пистолет, а най-подходящото място за това е далеч от съседи и любопитни погледи, както и от законите за притежание на оръжие на Масачузетс, най-добре през границата — в Ню Хампшър.

Тя стига тичешком до волвото, сяда вътре, включва двигателя и със скърцане на съединителя и свистене на спирачките поема на север.