Ейдриън Маккинти
Веригата (67)

67

Когато влиза в просторната ремонтирана спалня, Джинджър се чувства доста доволна от себе си. Веригата е неутрализирала заплахата Ерик Лонрот, а новото й гадже се разбира прекрасно с Даниъл. И двамата са запалени фенове на Ред Сокс и Марти може да говори за Тед Уилямс, Карл Ястржемски и Роджър Клемънс като познавач. Даниъл каза на Марти, че може да го нарича Ред, което е рядка чест.

Гостуването му тук е плод на доста сериозно решение. Тя не води всеки свой партньор да се запознае с дядо й и брат й. Но Марти О’Нийл е специален. Забавен е. Умен също — Харвард, и то право в Харвард. Много е привлекателен за онези, които харесват тъмнокоси зеленооки мъже от ирландски произход. Тя е от тях.

Вярно, че има дъщеря, тринайсетгодишна дъщеря, леко дразнеща тринайсетгодишна дъщеря, но скорошните изпитания очевидно са оставили своя отпечатък върху нея и тринайсетгодишната дъщеря видимо се радва на баща си и на новата му приятелка със страхотната работа и готино отношение към нея.

Оливър, без съмнение, ще побеснее, ако разбере, че е открила Марти, като го е проследила през Веригата, но пък Марти не е точно жертва или нещо подобно. Бившата му жена не го е замесвала. Освен това попадна на фейсбук страницата му, общо взето, случайно, докато проучваше жена му.

Вярно, използва Веригата, за да се отърве от предишната приятелка на Марти, Тами, но нищо повече.

Засега.

Ако Оли знаеше колко пъти е използвала информацията от Веригата за собствените си малки приключения, без съмнение, би изпаднал в криза, но какъв е смисълът да имаш достъп до такава власт и да не я използваш? Не е лошо да топваш пръст в нея от време на време. Обратното би било странно.

В края на краищата, Веригата е нейно творение. Нейна идея. Всичките приказки на Оли за излизане на борсата и милиони са само приказки и нищо повече. Но точно Веригата купи на Оли къщата в Сан Франциско, нейната къща в Бостън и апартамента на Пето авеню. Веригата. Нейната идея.

Така че, ако иска да си поиграе с Марти О’Нийл, ще го направи. Марти е хубав, остроумен и забавен. Оли няма за какво да се притеснява. Тя контролира нещата. Тя е паякът. Досадната муха, разбира се, е бившата жена. Каква наглост прояви днес в уикр! Хората никога не й пишат в уикр, щом се откачат от Веригата. Обикновено са преизпълнени с благодарност. С благодарност и страх. Може би ще е по-добре, ако бившата жена изчезне. Ще е достатъчно едно телефонно обаждане или съобщение: Добавихме ново условие за безопасното връщане на детето ви. На остров Плъм, Масачузетс, живее жена на име Рейчъл Клайн О’Нийл — отървете се от нея до края на седмицата. Тялото не бива да бъде открито.

Рейчъл може да бъде заличена от картината по всяко време.

— Децата изглеждат доволни. Ей сега видях Кайли на верандата — казва Марти, приближава се към нея отзад и я целува по тила.

Джинджър се обръща към него и той я прегръща.

— Тук е идеално за Кайлс. Не съм най-големият специалист по тийнейджъри на света, но ми се струва, че през последните седмици не й е лесно — продължава Марти.

— Да, дадох на Рейчъл телефона на един от терапевтите ни.

— Рейчъл също е в доста труден период, както можеш да си представиш.

Телефонът на Джинджър изпиуква, за да я уведоми, че е получила съобщение.

— Какво става? — пита Марти, докато тя чете съобщението от брат си.

— О, от Оли е. Нещо за вечерята, не се съмнявам. Сигурно дядо ще се опита да подпали къщата с барбекюто си. Задръж си мисълта, ей сега се връщам.

Джинджър върви по коридора на втория етаж към кабинета на дядо си, влиза вътре, затваря вратата и сяда. Оли я гледа с онова снизходително изражение, което понякога си придава и е в състояние да опъне нервите и на светец.

— Да? — казва тя. — Какво има?

— Пак си ползвала Веригата за личните си цели, нали?

— Не.

— Напротив.

— Всичко е за нашите общи цели.

— Знаеш какво имам предвид. Пъхала си си носа. Както направи с Ноа Липман.

— Не.

— Или онова момиче, по което си беше паднала, Лора как й беше името, преди няколко години. Горката Лора допусна най-голямата грешка в живота си, като ти отказа и после изчезна безследно след три месеца. Изчака цели три месеца, преди да пуснеш Веригата след нея. Много тактично.

— Ноа е още жив.

— Едва-едва. Не използваме Веригата за личните си отмъщения, Джинджър, обсъждали сме го.

— Не съм го направила.

— Или за да се запознаваме с хубави мъже.

Джинджър простенва. Хванал я е.

— Имаш ли представа колко е трудно човек да срещне мъж в този град? — оплаква се тя.

— Не е чак толкова трудно. Има милиони приложения за срещи.

— Значи трябва да избягвам всеки мъж с дори най-бегла връзка с Веригата?

— Да! Знаеш какви са протоколите.

— И кой ги създаде? Кой измисли Веригата?

— Говорим за сигурност, сладурче.

— Всичко това е моя работа. Не го измисли ти. Аз го измислих. Мога да правя каквото си поискам с Веригата.

Оли затваря очи и поклаща глава. Всички хубави неща свършват рано или късно — мисли си той. Дори е изненадан, че точно това е продължило толкова дълго. Всички прогнозни модели показаха, че Веригата ще издържи не повече от три години, преди да се срине. Все пак човек може да плаши определен брой хора само за ограничен период от време. Броят на хората, присъединени към Веригата, расте експоненциално, а на света не съществува схема, която да оцелее след експоненциален растеж. Типична стохастична бързо-бавна система и когато се стигне до точката на пречупване, сривът ще бъде зрелищен.

Оли въздиша тъжно и поглажда козята брадичка, която си пуска без особен успех от няколко месеца.

— Трябваше да пенсионираме Веригата преди няколко години — измърморва той. — Сериозно, за какво да я поддържаме, след като имаме достатъчно пари?

— А защо да спираме? Просто те е яд, защото аз я измислих.

— Не беше ли целта на Веригата да ни осигури за цял живот? Това е свършено.

— Това ли беше единствената й цел? — пита тя с иронична усмивка.

Той се намръщва и поклаща глава.

— Ти просто май не схващаш — казва Джинджър. Оли не може да разбере чувството да си сокол, кръжащ над нива. Оли не е истински хищник като нея. Истинският хищник понякога убива, дори ако не е гладен. — Не беше ли идеята да се изправим сами срещу целия свят? Помниш ли? — казва.

Оли още повече се навъсва.

— Добре, какво е станало? — пита Джинджър.

— Става дума за бележника — отвръща Оли.

— Нали го дешифрира?

— Не, още не съм.

— Какво тогава?

— Към края лудият Ерик не е пишел с шифър.

— И?

— Как каза, че се казва бившата жена на новото ти гадже?

— О, по дяволите!

— По някое време миналата седмица Ерик, изглежда, се е срещнал с жена на име Рейчъл.

— По дяволите, по дяволите, по дяволите!

— Хайде, разказвай.

Сега е ред на Джинджър да въздъхне.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Нямаш никакви емоции. Като Спок си. Сигурно трябва да се прегледаш. Не е нормално.

— Имаме сериозен проблем, Джинджър. Толкова сериозен, че е редно да се замислим за напускане на страната.

— Колко имаме в Швейцария?

— Достатъчно. — Оли става и отива до оръжейния шкаф, отключва и го отваря. — Винаги съм знаел, че ако системата се срине, то ще е заради теб и смесването на емоциите с бизнеса.

Тя се усмихва.

— За бога, Оли, всичко се срива по тази причина. Не знаеше ли? С биологията не можеш да се бориш.

— Можеш да се опиташ — казва той.