Ейдриън Маккинти
Веригата (45)

45

Номер 55, улица „Фрут“, Бостън, Масачузетс.

Тя им казва да не идват. Иска да дойдат, но винаги им казва да не го правят. Пийт трябва да я докара, разбира се, но няма причина Кайли и Марти да присъстват.

В категорията на бившите съпрузи Марти е от най-добрите. Чакат пред семейната стая.

Семейната стая е приятна. Има телевизор, по който върви Си Ен Ен, и цял куп броеве на „Нешънъл Джиографик“ някои — чак от 60-те. През прозореца се вижда бостънското пристанище. Ако се загледа, човек може да зърне фрегатата „Конститюшън“^[1].

Тя се радва, че не са тук с нея, за да гледат как дъхът й спира от болка, когато сестрата включва системата, и как, след като потече отровата, тялото й започва да трепери, а стаята се завърта от пристъпите на гадене.

Химиотерапията е една малка смърт, която човек трябва да покани в дома си, за да не допусне голямата смърт, която чака на верандата да се намърда вътре. Когато унижението и агонията свършват, я отвеждат с количка до стаята за възстановяване и й се усмихват. Прегръдки от Кайли и Пийт. Марти, дърдорещ със сто километра в час.

Това му трябва на човек. Семейство. Приятели. Подкрепа. Доктор Рийд е доволна от лечението. Прогнозата й е оптимистична. Графиката сочи нагоре.

Но ужасяващата тайна е, че Рейчъл съвсем не е добре.

Тялото й започва да се предава.

Тя отслабва.

И знае, че не ракът я изяжда отвътре. Не е той Врагът.

Тя е Врагът.

Веригата.