Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Ейдриън Маккинти

Заглавие: Веригата

Преводач: Ирина Денева-Слав

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Анишър (Егмонт България ЕАД)

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Радка Бояджиева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-27-2303-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11272

История

  1. — Добавяне

20

Четвъртък, 18:00 ч.

В главата на Пийт пулсира същата натрапчива мисъл като при Рейчъл: ако дори един косъм падне от главата на Кайли, той ще изпепели света им и ще стъпче димящите останки. Ще прекара остатъка от живота си да ги преследва, докато не ги избие до крак.

Никой няма да нарани Кайли, ще си я приберат у дома.

Пийт натиска газта на доджа по целия път до склада на шосе 9. Паркира пред клетка номер 33. Това е най-просторното помещение, колкото два гаража един до друг. Пийт бе започнал с най-малката клетка, после мина на средна и накрая стигна до тази — „двойно складово пространство“. Отваря катинара, вдига ролетната врата, напипва ключа за лампата и спуска вратата след себе си.

Когато майка му продаде къщата и се премести близо до Скотсдейл, Пийт просто си събра нещата и ги захвърли тук, а през годините носеше още вещи. Докато не си купи апартамента, в който живее сега, не е имал истинско цивилно жилище. Изкара известно време в жилищния комплекс на лагер „Лежюн“ и обитаваше поредица военни квартири в Ирак, Катар, Окинава и Афганистан. Този анонимен склад между шосето и старата запустяла железопътна линия е най-близкото до собствен дом, с което някога е разполагал.

Може да прекара часове в склада, да разглежда старите си вещи, но днес пренебрегва кашоните, пълни с носталгия, и отива директно при шкафа за оръжия до задната стена. Рейчъл говореше объркано и неясно по телефона. Кайли е отвлечена и на този етап Рейчъл не иска да отиде в полицията. Иска да съдейства на похитителите и да прави каквото й кажат. Ако той не успее да я убеди да се обади на ФБР, двамата ще трябва да се въоръжат тежко. Отключва шкафа и вади двата си пистолета, 45-калибровия автоматичен колт на дядо си, издаден от флота, собствения си глок 19, и накрая уинчестъра с пълнител за 12 патрона. Ловната му пушка е вече в колата.

Взима допълнителни муниции за всичките оръжия и в последния момент грабва и две светлинно-звукови гранати, които присвои и вкара в страната незаконно. Ако се окаже, че се налага да тръгнат на спасителна мисия, какво друго ще му трябва? Взима инструментите за влизане с взлом — комплект шперцове, безоткатен чук, електромагнитно устройство за заглушаване на алармени сигнали, латексови ръкавици и фенерче, както и инструментите за слагане и махане на подслушвателни устройства, които купи за следвоенния си корпоративен период. Натоварва всичко в доджа и се чуди: Какво друго?

Вади пликчето с хероина от жабката. Моментът е идеален отведнъж да спре да взима. Да приключи с цялата работа. Да остави дрогата тук и да тръгне без нея. В момента приоритетите му са други. Никога повече няма да му се отвори такава възможност. Да го изгори. Да надвие болката. Да си върне Кайли. Два пътя. Единият е правият и разни такива. Той стои. Колебае се. Мисли. Поклаща глава, прибира пликчето в джоба на якето си, затваря складовата клетка, изкарва колата от двора и поема към магистралата.