Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Chain, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Денева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Ейдриън Маккинти
Заглавие: Веригата
Преводач: Ирина Денева-Слав
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Анишър (Егмонт България ЕАД)
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Радка Бояджиева
Коректор: Милена Александрова
ISBN: 978-954-27-2303-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11272
История
- — Добавяне
20
Четвъртък, 18:00 ч.
В главата на Пийт пулсира същата натрапчива мисъл като при Рейчъл: ако дори един косъм падне от главата на Кайли, той ще изпепели света им и ще стъпче димящите останки. Ще прекара остатъка от живота си да ги преследва, докато не ги избие до крак.
Никой няма да нарани Кайли, ще си я приберат у дома.
Пийт натиска газта на доджа по целия път до склада на шосе 9. Паркира пред клетка номер 33. Това е най-просторното помещение, колкото два гаража един до друг. Пийт бе започнал с най-малката клетка, после мина на средна и накрая стигна до тази — „двойно складово пространство“. Отваря катинара, вдига ролетната врата, напипва ключа за лампата и спуска вратата след себе си.
Когато майка му продаде къщата и се премести близо до Скотсдейл, Пийт просто си събра нещата и ги захвърли тук, а през годините носеше още вещи. Докато не си купи апартамента, в който живее сега, не е имал истинско цивилно жилище. Изкара известно време в жилищния комплекс на лагер „Лежюн“ и обитаваше поредица военни квартири в Ирак, Катар, Окинава и Афганистан. Този анонимен склад между шосето и старата запустяла железопътна линия е най-близкото до собствен дом, с което някога е разполагал.
Може да прекара часове в склада, да разглежда старите си вещи, но днес пренебрегва кашоните, пълни с носталгия, и отива директно при шкафа за оръжия до задната стена. Рейчъл говореше объркано и неясно по телефона. Кайли е отвлечена и на този етап Рейчъл не иска да отиде в полицията. Иска да съдейства на похитителите и да прави каквото й кажат. Ако той не успее да я убеди да се обади на ФБР, двамата ще трябва да се въоръжат тежко. Отключва шкафа и вади двата си пистолета, 45-калибровия автоматичен колт на дядо си, издаден от флота, собствения си глок 19, и накрая уинчестъра с пълнител за 12 патрона. Ловната му пушка е вече в колата.
Взима допълнителни муниции за всичките оръжия и в последния момент грабва и две светлинно-звукови гранати, които присвои и вкара в страната незаконно. Ако се окаже, че се налага да тръгнат на спасителна мисия, какво друго ще му трябва? Взима инструментите за влизане с взлом — комплект шперцове, безоткатен чук, електромагнитно устройство за заглушаване на алармени сигнали, латексови ръкавици и фенерче, както и инструментите за слагане и махане на подслушвателни устройства, които купи за следвоенния си корпоративен период. Натоварва всичко в доджа и се чуди: Какво друго?
Вади пликчето с хероина от жабката. Моментът е идеален отведнъж да спре да взима. Да приключи с цялата работа. Да остави дрогата тук и да тръгне без нея. В момента приоритетите му са други. Никога повече няма да му се отвори такава възможност. Да го изгори. Да надвие болката. Да си върне Кайли. Два пътя. Единият е правият и разни такива. Той стои. Колебае се. Мисли. Поклаща глава, прибира пликчето в джоба на якето си, затваря складовата клетка, изкарва колата от двора и поема към магистралата.