Ейдриън Маккинти
Веригата (58)

58

Те не спират. Сънищата. Мъжът в снега. Страхът. Напикаването. Болките в стомаха. Кайли отслабва все повече с всеки изминал ден. Опитва се да си придава смел вид, но Рейчъл вижда. Рейчъл знае. И тя също отслабва. Топи се. Колкото повече продължава лечението на рака, толкова по-дълъг е възстановителният период.

Трябва да ударят сега.

Пийт е против този план. Той се бори със собствените си демони. Болката се завръща. Той също не успява.

Кошмарите на Кайли. Кошмарите на Рейчъл. Кайли, плачеща зад затворената врата на банята. Пийт, седнал в доджа, за да остане сам. Косата на Рейчъл, падаща с шепи. Кайли, отказваща да спи у приятелки, защото не иска никой да разбере тайната й. Всички са пили от вълшебната бутилка на Алиса с надпис „Изпий ме“. Всички са развили червения конец. Всички са паднали през огледалото.

Рейчъл и Пийт седят на студената веранда зад къщата. Атлантически вълни. Сърпът на Луната. Мразовити равнодушни зимни съзвездия. Пийт чака да чуе решението й. Тя допива уискито си и обвива ръце около тялото си.

— Трябва да го направим — казва.

Пийт поклаща глава.

— Не трябва да правим каквото и да било.

— Ерик е…

— Той може да го направи. Той може да поеме риска.

— Не може да го направи без нас, без мен и ти го знаеш.

— Ние излязохме от играта. Отървахме се на косъм. Извадихме късмет. Едва ни се размина и на тримата — казва Пийт.

Тя го поглежда. Не звучи като офицер от морската пехота с пет задгранични назначения в биографията. Съмненията го изяждат. Или пък сега, когато има нещо за губене — семейство — е станал по-предпазлив. Не осъзнава, че това семейство ще бъде загубено, ако не направят нищо.

— Това не е игра, Пийт. Веригата не е мит. Не е самоподдържаща се система. Човешко творение е. Изградена е от хора. Има недостатъци, уязвима е, точно като нас. Трябва просто да намерим човешкото сърце в центъра и да го разбием.

Пийт мисли известно време и кимва.

— Добре — тихо казва той.

— Хубаво. — Рейчъл се обажда на телефонния номер от листчето. — Съгласни сме — казва.

— Кога?

— Искам дъщеря ми да е другаде. На сигурно място.

— Е, кога? Трябва да е скоро, преди да променят протоколите.

Марти и приятелката му сигурно ще могат да вземат Кайли в петък вечер — мисли Рейчъл.

— В събота — казва.

— Ще ти се обадя в десет сутринта. Ще трябва да ги провокираш. Да ги накараш да ти върнат обаждането.

— Знам.

— Ще бъде опасно.

— Знам.

— До събота.