Ейдриън Маккинти
Веригата (33)

33

Събота, 7:41 ч.

Мъжът постепенно се съвзема. Кайли го гледа невярващо. План А се провали. План Б се провали. План В няма.

— Не разбирам… защо не си заредил пистолета? — пита тя най-сетне.

— Мислиш ли, че бих насочил заредено оръжие към дете? Аз? При положение че целият ми професионален живот… Ооох, главата ми. А и след инцидента с… след онова, което се случи, когато те взехме. Ух… Черепът ми още пулсира. Два пъти ли ме удари? Голяма работа си. Сега бъди добро момиче и ми дай гаечния ключ.

Кайли му подава ключа и той го слага на подноса.

— Ще ти призная, Кайли, истински ти се възхищавам. Изобретателна си, решителна и смела също. Ако ситуацията беше друга, щях да викам за теб.

— Тогава ме остави, моля те…

— Но не искам да ме помислиш за податлив или несериозен. Напълно съм сериозен. Съвсем близо сме до финала. И минахме през толкова много. Затова се боя, че се налага да те накажа, за да не пробваш отново.

— Няма. Не мога.

— Малко късно е да ми обещаваш каквото и да е.

Той се навежда напред и я зашлевява толкова силно, че веригата се изопва, а Кайли се олюлява и пада на бетонния под. Звънтене в главата.

Бели петна пред очите.

Мрак.

Пропадане на времето.

Отново бели петна.

Болка.

От ноздрите и устата й тече кръв.

Къде е?

На някакво влажно място.

Таван?

Мазе?

Може би…

О, да.

Колко време е била в безсъзнание? Минута? Две? Цял ден? Когато отваря очи, мъжът си е отишъл. Взел е ключа и пистолета със себе си. Подносът със закуската още е на пода.

Лицето й щипе. Главата й е олекнала.

Сяда. Ако се опита да се изправи, знае, че ще падне отново. Не може да се фокусира много добре. Далечната стена на мазето трепти пред очите й като огромно цветно петно.

Кръвта от носа й капе върху спалния чувал.

Кап. Кап. Кап.

Алена кръв се събира върху лъскавата найлонова повърхност в локвичка с формата на Южна Америка.

Тя потапя пръст в млякото в купата със зърнена закуска. Студено е. Значи е била в безсъзнание само няколко минути.

Разплаква се. Толкова е самотна и е толкова уплашена. Изоставена от целия свят, без никаква представа какво да прави, никаква надежда и никакъв план.