Ейдриън Маккинти
Веригата (8)

8

Четвъртък, 9:38 ч.

Хммм, този случай е някак различен.

Няма доказателства, разбира се, че наистина е различен. Не бива да е различен. Те винаги казват същите неща, държат се по един и същ начин и после влизат в пътя. Човешките същества са досадно предсказуеми. Точно затова статистическите таблици за смъртността на населението са толкова точни.

А и това е само чувство, нищо повече. Тя може да се отърси от това чувство и да го замени с друго. Но точно днес не иска да го прави. Иска да си седи с лошото чувство, да продължи да го изпитва и да го накара да й обясни какво прави у нея. Ако чувството означава нещо, каквото и да е, то почти със сигурност е свързано с последния човек, присъединен към Веригата.

Може би няма да е зле да провери как върви играта в момента. Тя отваря криптирания файл на компютъра си и разглежда настоящите герои. Всичко изглежда наред. Брънка минус две е Ханк Калахан, зъболекар и учител в неделното училище от Ню Хампшър, който е свършил всичко, искано от него. Брънка минус едно е Хедър Портър, администратор в колеж, също от Ню Хампшър, която е свършила всичко, искано от нея. Нулевата брънка е Рейчъл О’Нийл, или както предпочита да се нарича сега — Рейчъл Клайн. Бивша сервитьорка и шофьор на „Юбер“, която скоро започва работа като преподавател в общинския колеж. Рейчъл ли е слабата брънка?

Няма особено значение, дори да е така. Както все повтаря Оли, Веригата е до голяма степен саморегулиращ се механизъм, който поправя увредената си ДНК със съвсем малко външна помощ.

— Не се притеснявай. Всичко ще се оправи — казваше мащехата й.

И беше права. Обикновено нещата се оправят сами. Тя също беше оправена накрая, разбира се. Не, Рейчъл няма да създава проблеми. Никой от тях няма да го направи, никой не би могъл. И Рейчъл ще влезе в пътя като всички останали. Или това, или и двете с дъщеря й ще умрат. При това ще умрат в ужасни мъки, за назидание на останалите.