Ейдриън Маккинти
Веригата (63)

63

Няколко седмици след смъртта на Черил Том обещава на децата ново начало. Той се е променил, станал е по-добър човек, казва им. Ще купи билети за Дисниленд. Ще работи по-малко. Ще ги превърне в център на вниманието си. Лъжата за променения човек издържа десетина дни. После нещо на работа го ядосва и той се отбива в някакъв бар по пътя към къщи. Барът се превръща в място за редовни посещения на връщане от работа. Една вечер той се запознава с някаква жена и изобщо не се прибира. Оливър и Маргарет нямат нищо против.

Те могат да се грижат сами за себе си. Оливър прекарва голяма част от времето си пред семейния компютър. Джинджър все така чете много. Любимите й книги са детективски и романтични истории. Освен да чете, тя и пише. Анонимни писма. Едно момче, което харесва, покани друго момиче на училищната дискотека. Момичето получи писмо, което я убеди да не ходи.

Учител, който й написа двойка, получи писмо, заплашващо да разкрие тайната му. Това е стар номер, за който прочете в книга от Марк Твен, но на следващия ден учителят дойде на работа пребледнял като платно. Маргарет работи и по друг проект: прекарва много време в копиране и усъвършенстване на бащиния си почерк. В деня на първата годишнина от смъртта на Черил Том се прибира мъртвопиян малко преди полунощ.

Децата го чуват как беснее за нещо на долния етаж.

Чакат треперещи в стаята си да се качи горе.

Не се налага да чакат дълго.

Туй, туп, туп.

Вратата на детската стая се отваря с ритник.

— Къде е месното руло? — пита той и въпросът му прозвучава толкова смешно, че Маргарет едва удържа смеха си.

Той включва лампата и всякакво желание за смях изчезва. Том е свалил колана си. Беше помолил Маргарет да му остави малко от рулото, но те с Оливър го изядоха. В хладилника няма нищо друго.

— Ти изобщо някога чуваш ли какво ти се говори, лайно такова? — казва Том и я дръпва от леглото така рязко, че й изкълчва рамото.

Удря я два пъти със сгънатия на две колан, след което й нарежда да спре да реве, защото едва я е докоснал. После слиза тежко на долния етаж.

Маргарет се гърчи от болка цяла нощ и чак на другия ден училищната сестра я праща в болницата. Том е гузен и разкаян. Спира да пие. Започва да ходи на църква и на сбирки на евангелистката мъжка организация „Спазващите обещания“.

Маргарет и Оливър чакат.

Ходенето на църква не продължава дълго.

След два месеца пиенето отново започва.

Една нощ, когато Том лежи мъртвопиян на дивана, Маргарет изважда револвера от раменния му кобур. Двамата с Оливър внимателно отварят устата на Том и пъхват дулото между зъбите му, след което заедно дърпат спусъка. Избърсват отпечатъците си от оръжието и го слагат в дясната ръка на Том.

Слагат на масата до него прощална бележка, която са написали предварително.

Постарават се да се разплачат и се обаждат на 911.

След като формалностите приключват, децата са дадени на дядо им Даниъл, който живее в порутена, мърлява къща до река Ин в блатистата част на Масачузетс. Дядо Даниъл е пенсиониран полицай от бостънската полиция. Не са го виждали често, но той със сигурност ги помни. Помни ги откакто са били ей толкова високи и са живели в комуна в Северен Ню Йорк.

Даниъл вече не ходи често в града. Храни се от риболов, лов и капаните, които залага, и къщата му е украсена с множество животински черепи. Той посреща социалната работничка, която идва с децата, със счупена пушка на рамо. Маргарет и Оливър прегръщат дядо си.

Служителката с облекчение вижда, че децата като че ли познават и харесват стареца.

— Втората им майка не ме харесваше особено, нито пък дома ми, но са ми водили децата веднъж-дваж — обяснява Даниъл.

След като социалната работничка си тръгва, Даниъл ги води в кухнята и дава на всеки по кутийка „Будвайзер“ — децата приемат бирата неспокойно. Над кухненската мивка е закачен заклан глиган. Бялата му кожа е почерняла от мухи.

Даниъл показва на децата как да отворят бирата. Също като кока-кола. Казва им, че могат да го наричат Ред или дядо. Пита ги какво искат от живота си. Оливър казва, че иска да спечели много пари, може би от компютри, а Маргарет казва, че иска да стане агент във ФБР като баща си. Даниъл обмисля думите им.

— Ще видим — казва той. — Първо да ви оправим имената. — Той поглежда момчето. — На теб ще ти викаме Оли. Харесва ли ти?

— Да, господине — казва Оли.

Той оглежда момичето.

— При теб е ясно. С тази оранжева коса. Теб ще те наречем Джинджър^[1].