Ейдриън Маккинти
Веригата (61)

61

Ерик не е мигнал цяла нощ. Пие петата си чаша кафе. Навлязъл е на шест нива в матрьошката от анонимни и фалшиви самоличности, криещи Веригата. Заличил е следите си, освен това работи на чисто нов таблет с фалшив IP адрес, който съобщава, че Ерик се намира в Мелбърн, Австралия. Навлязъл е дълбоко в лабиринта, но е в безопасност. Поне така си мисли. Доволен е от проучванията си. Всички градивни елементи са на мястото си. Винаги са били там.

Условията Каруш-Кун-Тъкър са оптимални. Информацията е налична, стига да знаеш къде да я търсиш и как. Всички намеци, всички лични обяви, всички признания. Всяка личност, добавена към Веригата, прибавя ново геометрично ниво нестабилност. Образуванието отдавна се олюлява на ръба на бездната. Достатъчно е да събереш всички данни и да създадеш от тях фигура.

Той пие кафе и чете интересна научна статия от Мария Шулд, Иля Синайски и Франческо Петручионе за прогнозиране чрез линейна регресия на квантов компютър. Алгоритъмът им е много вълнуващ. Само че той знае, че статията е само за разтуха, нещо, което подлежи на анализиране в бъдеще.

От уредбата за трети път тази вечер зазвучава албумът „Physical Graffiti“ на Лед Цепелин. Той спира да чете и се заслушва в началните акорди на „Trampled Under Foot“.

Поглежда снимката, на която е с жена си и дъщеря си пред Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Любимото място на жена му. Двете с дъщеря им са широко усмихнати, а той е присвил очи, сякаш нещо го боли. Поклаща глава и се бори със сълзите. После поглежда записките на екрана, които ще трябва да резюмира за бележника си. Всичко е наред. Макар да не е тествал приложението пълноценно, смята, че ще проработи. И ще проработи само за Рейчъл. Пренарежда списъка с подточки на екрана. Вече има няколко неща, в които е почти убеден:

1. Поне двама са. Два различни стила и два подхода. Роднини. Братя/сестри?

2. Живеят в Бостън

3. Не са част от организираната престъпност

4. Имат нещо общо с органите на реда

„Trampled Under Foot“ свършва и започва „Kashmir“. Жената го наблюдава вече деветдесет секунди. Сърцето й препуска бясно.

Инструкциите й са ясни: Убий Ерик, вземи бележника.

Тя знае защо Веригата е избрала нея: заради двете й присъди за взлом. Мислят си, че е някакъв експерт. Не е. Това бяха тийнейджърски игри. Сега е уважавана учителка в прогимназията. Извади късмет, че задната врата в къщата на Ерик е със стара ключалка. Не й костваше почти никакви усилия да я отвори. Тя извади късмет. Същият късмет напусна Ерик.

Всъщност тя е убивала и преди. Едно куче на пътя към Кейп Код. Беше го ударила и се наложи да съкрати мъките му с лопата за ринене на сняг. Може би същото се готви да направи и с Ерик. Жена му е мъртва. Дъщеря му е в психиатрична болница. Да — казва си тя и насочва пистолета към тила му.