Ейдриън Маккинти
Веригата (25)

25

Петък, 15:13 ч.

Телефонът й звънва мелодично. Сложила си е аларма, за да разбере веднага, когато последната пратка пари мине през биткойн системата и стигне до сметката им в швейцарската банка. Понякога Виза, Мастеркард и най-често Американ Експрес блокират трансакцията, но този път, изглежда, всичко е наред.

Брат й я подиграва за тази склонност да контролира всичко. Когато го остави да управлява Веригата, той заяви, че не върши почти нищо. Казва, че оставя цялото предприятие да се саморегулира. Тя обаче предпочита да участва. Веригата е нейна рожба.

Поглежда телефона. Да, двайсет и пет хиляди непроследими долара са излезли от биткойн пералнята.

Това е хубаво, от една страна, но щом мишената е намерила парите толкова бързо, значи е могла да плати много повече. Това е нейна грешка. Тя определя размера на откупите. Тя провери банковата сметка на Рейчъл и приходите й и реши, че двайсет и пет хиляди може да се окажат почти непосилни. Ами така де, допреди няколко месеца е работила като шофьор на „Юбер“ и няма наследствени пари.

Идеята не е да измъкнат всички пари на хората, а да им поискат суми, които те могат да намерят. Не е въпросът в парите, дрън-дрън-дрън.

И все пак…

Опитва се да влезе в компютъра на Рейчъл през телефона си, но Рейчъл не е включвала лаптопа си от миналата вечер. Очевидно е, че използва друг компютър. Това подсказва, че Рейчъл не е пълна идиотка. Поглежда през прозореца към дъжда, който вали в бостънското пристанище. Да не би Рейчъл да се опитва да я надхитри? Това би било ужасно груба грешка от нейна страна. Отваря приложението за уикр и праща съобщение на Рейчъл. „Готова ли си да се заемеш с мишената си, Тоби Дънлийви?“

Следва петминутна пауза, преди Рейчъл да отговори: „Да, ще го направим тази вечер, ако успеем, или в неделя, ако днес не стане“.

„Защо не утре вечер? Или сутринта?“

„Момчето ходи на уроци по стрелба и се прибира пеша. Уроците са днес и в неделя вечер“ — отговаря Рейчъл.

Тонът на Рейчъл не й харесва. Не е достатъчно уплашена. Не е достатъчно покорна. Рейчъл не си дава сметка, че е незначително колелце в машината, което разговаря с двигателя.

Мога да те залича от лицето на Земята, Рейчъл — мисли си тя. — Мога просто да щракна с пръсти и ще бъдеш мъртва като долнопробна курва, предозирала с крек.

„Пиши ми в уикр веднага, щом хванеш момчето — пише тя. — Аз ще се обадя на семейството. Ти ще им се обадиш пет минути по-късно. Първото, което ще кажеш, ще бъде «Трябва да запомните, че не сте нито първите, нито последните. Не става дума за пари. Става дума за Веригата». Разбра ли?“

„Да“ — пише Рейчъл.

Отговорът отново звучи рязко и самоуверено. Това не й харесва. Затваря прозореца с разговора и обмисля нещата няколко минути. Оли все й повтаря да не допуска нещата да навлязат в личната сфера. Все едно е по-стар и по-мъдър от нея. Да, по-стар е с петнайсет минути. Но е вярно, че няма нужда да прибързва. Въпросът не е в бързината, с която се случват нещата. Единственото, което има значение, е тези неща да продължават да се случват. Според модела на Оли, колкото повече хора се прибавят към Веригата, толкова повече нараства вероятността от сериозен проблем. Ето защо страхът е толкова важен. Психическият аспект е важен. Човешките същества са създания, чийто живот се управлява от дълбоко вкоренени инстинкти. Те са като мишки, мишки на житна нива, а тя е ястребът, летящ над тях, който вижда абсолютно всичко, което правят.

Сеща се за Ноа Липман. Имаше сериозни намерения за Ноа, но той скъса с нея и се премести в Ню Мексико с новото си гадже. Веригата обаче по някакъв начин протегна пипалата си чак дотам, до пустинята. В Таос животът му поднесе няколко катастрофални събития. Приятелката му бе блъсната и убита на място, а шофьорът избяга, после Ноа бе уволнен от болницата, обраха го и го пребиха и сега Ноа работи на изтощителни смени за твърде малко пари като медицински брат в някакъв хоспис в Санта Фе. Косата му започна да побелява и от обира насам куца.

Веригата не е непременно лошо нещо — предполага тя. Понякога помага на хората. Помага им да се съсредоточат върху истински важните неща. В някакъв смисъл тя върши услуга на тези мишки в нивата. Така де, сега вече знаеш каква е целта ти в живота, нали така, Рейчъл? Сега знаеш какво трябва да направиш, за да видиш малката сладка Кайли отново. Заслепяващата паника? Приливът на адреналин? Подтикът да действаш? Веригата ти даде всичко това. Веригата те освободи.

Затваря лаптопа.

„Не се намесвай — повтаря й Оли, — остави нещата да си вървят сами.“

Но понякога човек има право да се позабавлява. Тя отваря уикр приложението отново и праща съобщение на Хедър Портър. „Откупът за Рейчъл се удвои на петдесет хиляди долара. Остатъкът трябва да се плати днес. Информирай я незабавно. Освен това, тя трябва да свърши втората част от задачата си днес. Ако не плати втората половина от откупа и не извърши отвличането до полунощ, трябва да убиеш Кайли О’Нийл и да си потърсиш друга мишена.“

Да, това ще оправи нещата — мисли си тя с известно задоволство.