Ейдриън Маккинти
Веригата (69)

69

Рейчъл подпира пушката в рамото си се прицелва към пазача.

— Не мърдай — нарежда му.

Пазачът се завърта към нея.

— Уха! Спокойно, госпожо. Не мисля, че знаете какво да правите с това нещо — казва той.

— Друго ще мислиш, когато те пръсна на парчета с него — отвръща Рейчъл.

Пийт си взима 45-калибровия колт.

— Пусни оръжието, приятел — казва.

Пазачът слага пушката на земята и вдига ръце.

— Легни по очи на земята — заповядва му Пийт и мъжът изпълнява, а Пийт ритва пушката встрани.

— Няма нужда да ме наранявате. В гаража има тиксо и въже. Дистанционното за вратата е в джоба на палтото ми — бързо казва пазачът.

— Колко въоръжени има в къщата? — пита Пийт.

— Аз съм единственият…

— Никой да не мърда! — казва някой и се чува звук като от изстрел.

Включва се прожектор. Пред вратата стоят Джинджър и мъж на нейната възраст. Братът близнак — решава Рейчъл. И двамата държат пистолети.

— Рейчъл, ти ли си? Какво става тук? — пита невинно Джинджър.

Джинджър? Какво, по дяволите, става? Съмнение обхваща Рейчъл. Да не би програмата на Ерик да се е преплела с джипиеса от обувките на Кайли? Да не би Кайли да е преместила чиповете от старите в новите маратонки? Да не би цялото безумно обикаляне из блатата да е било огромна грешка?

О, боже, точно така! Ако е грешка, значи Кайли е в безопасност. Да! Рейчъл трябва да обясни ситуацията, преди някой да пострада.

— Много съжалявам, Джинджър. Всичко това сигурно изглежда откачено. Тъкмо казвах на този господин тук…

Вратата на гаража се отваря и разкрива кльощавата фигура на белокос старец, стиснал нещо, което прилича на картечница.

— Какво правите в частната ми собственост? — пита старецът.

— Дядо, ние ще се оправим — казва братът на Джинджър.

— Оли е прав, Ред, всичко е под контрол — приглася Джинджър. — Рейчъл, двамата с приятеля ти най-добре хвърлете оръжията.

— Слушайте всички, моля ви, мисля, че допуснахме огромна грешка. Съжалявам. Сложих джипиес в маратонките на Кайли. Помислих, че са я отвлекли.

— Моля те, пусни оръжието, Рейчъл. Защо, за бога, си помислила, че е отвлечена? — пита Джинджър.

— Сложно е — отвръща Рейчъл.

Джинджър е застанала точно под прожектора над вратата и Рейчъл вижда лицето й.

Вижда го ясно за пръв път.

Медночервената коса. Сините очи. Прекрасните сини очи. Студено синьо. Леденосиньо от дълбините на бездната. Сини очи, които наблюдават цялата сцена с хладно презрение.

Джинджър сякаш дори се забавлява. И тогава очите на Джинджър срещат тези на Рейчъл и двете жени се гледат сякаш цяла вечност, макар всичко да продължава може би секунда.

Но тази секунда е достатъчна.

Сега и двете се познават.

Ти.

Ти.

Рейчъл знае и Джинджър знае. Джинджър знае, че Рейчъл знае.

Приложението на Ерик не е сбъркало.

Веригата води дотук и Джинджър няма да допусне нито един от тях да си тръгне жив. Разкрили са тайната и за да я опази, Джинджър ще трябва да ги избие до крак. Рейчъл, Пийт, Марти, Стюарт и Кайли.

Рейчъл тъкмо се канеше да каже на Пийт, че е по-добре да хвърлят оръжията и да вдигнат ръце. Но, ако го направят, Джинджър ще ги застреля на място.

Рейчъл се обръща към Пийт. Вдига поглед към прожектора над вратата на гаража. Пийт проследява погледа й.

— Тя е Веригата и ще ни убие — казва Рейчъл.

Пийт кимва. Близнаците са скрити зад ниска стена. Трудно ще е да ги уцели, затова той вдига 45-калибровия колт и гръмва лампата.