Ейдриън Маккинти
Веригата (74)

74

Откак се помни, хората го наричат Ред, Червения. Кръстили са го Даниъл, на баща му, но старецът раздава юмруци малко прекалено щедро и синът му не го обича особено. В армията го наричат Ред. Или Сержант. Или Сержант Фицпатрик. На него Ред му харесва. Армията му се отразява добре. В армията се научи да чете и пише гладко. Ето Ред в часа по четене за възрастни. Ред чете хумористичната страница във вестника. Ред си пада по комикси. Подуто червено слънце над планетата Криптон. Супермен, вървящ по червен път.

Червено в джунглата.

Червено в делтата.

Червено в бордея в На Танг.

Червено в бордея в Сайгон.

Той знае, че курвите се страхуват от него. Курвите не харесват очите му и родилното петно с форма на рибя люспа на шията. Курвите не го наричат Ред, Даниъл или Сержант. Зад гърба му го наричат Ông ma quy, което значи морски демон.

Ред в хеликоптера.

Ред гаси пожар в долината Я Дранг. Ред запазва самообладание, когато започват да валят снарядите. Ред получава препоръка за награждаване със „Сребърна звезда“.

Ред се връща в Америка и приятелката му, родена и израснала в бедняшките квартали в Южен Бостън, му представя наскоро родения му син.

Ред започва работа в бостънската полиция.

Средата на 60-те е и за един млад и обещаващ мъж има много възможности. Понякога се налага да понабие този или онзи.

Понякога се налага да се правят и по-лоши неща.

Червени петна по пода на бар в Дорчестър.

Червено по стените на апартамента на таен информатор.

Червено по ръцете. Червено в очите. Стаи, пълни с червено.

Жената на Ред бяга с друг мъж в Мичиган. Червени отпечатъци от крака в снега пред къща в Ан Арбър.

Момчето на Ред пораства и следва примера на баща си: започва да работи за органите на реда.

Славни дни.

Дни, записани с червени букви в историята.

Преди падението. Преди онази хипи кучка да влезе в живота на момчето му.

Сега той е старец. Косата му е бяла. Но старият Ред е още жив.

Мислят си, че могат да ме убият? Трудно може да ме убие някой.

Ред се изправя на крака — досега е лежал на пода в килера за спално бельо, за да си възвърне силите. С накуцване влиза в стаята до библиотеката. Навсякъде е пълно с дим. Къщата гори. Той намира комплекта за първа помощ. Поглежда раната от пушка отстрани на ребрата си. И по-лошо е бил раняван. Например в престрелката с гангстерите през седемдесет и седма. Или пък по време на една акция за събиране на дългове в Ривиър, която тръгна накриво през осемдесет и пета.

Тогава обаче беше по-млад. Много по-млад.

Кърви обилно. Червено по бинтовете. Червено по марлята. Куцука до стойката за оръжия. От кланицата отвън се чуват викове и изстрели.

Той си избира автомат М16 с приставка за снаряди М203.

Най-доброто оръжие, когато се налага да бъдеш убедителен.

Със залитане се отправя към кухнята. Кашля от гъстия черен дим.

Болката е неописуема. Има поне четири счупени ребра и може би пробит бял дроб. Но ще оцелее. Ред ще оцелее и ще продължи да бъде Ред, нищо че косата му е побеляла.

С препъване излиза навън във виелицата и се повлича към старата кланица.

Стъпка по стъпка, всяка придружена с пронизваща болка.

Мига през снежинките.

До кланицата има петнайсет метра, но може и да са петдесет.

Налага се да пълзи. Когато издишва, от устата му пръска кървава пяна. Определено е пробит бял дроб.

Стига до задната врата на кланицата. Входът на смъртта.

Червено по пода. Червено по парапета и снега.

Дишането е трудно. Има само един действащ бял дроб, а и той се пълни с кръв.

Изпълзява върху последното бетонно стъпало и поглежда надолу.

Лампата свети и той вижда всичко.

Обичните му внуци лежат мъртви на земята. Същите деца, които спаси преди толкова много години. Единствените същества, които наистина са го обичали и разбирали. Оли и Джинджър в червения свят.

Онази жена е там, сгушена до двете деца под парче брезент. Марти и някакъв друг мъж лежат на пода до тях — и двамата май са все още живи. Не за дълго.

Ред вдига автомата и слага пръст на спусъка за приставката за гранати. Заредена е с бронебойна високоексплозивна граната, която ще избие всички в помещението. Вероятно и него самия.

Това е добре — мисли си той и дърпа спусъка.