Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Chain, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Ейдриън Маккинти

Заглавие: Веригата

Преводач: Ирина Денева-Слав

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Анишър (Егмонт България ЕАД)

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Радка Бояджиева

Коректор: Милена Александрова

ISBN: 978-954-27-2303-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11272

История

  1. — Добавяне

11

Четвъртък, 11:18 ч.

Търговският център в Хамптън е идеалното място, откъдето да си купи телефони еднодневки. Тя вкарва колата в едно свободно място на паркинга, отваря багажника и започва да рови из него в търсене на шапката на Ред Сокс на Кайли. Собствената й шапка на Янкис понякога привлича вниманието, докато шапка на Сокс или Пейтриътс е нещо нормално. Тя открива шапката, слага си я и придърпва козирката ниско над очите.

Телефонът й иззвънява и стомахът й се обръща.

— Ало? — казва тя веднага, без да погледне кой се обажда.

— Здрасти, Рейчъл, обажда се Джени Монкрийф, класната на Кайли.

— О, Джени, да, здравей.

— Чудехме се къде е Кайли.

— О, да, тя е болна. Щях да се обадя да предупредя.

— Трябва да се обадиш преди девет.

— Следващия път непременно. Съжалявам. Днес няма да дойде, не се чувства добре.

— Какво й е? Нещо сериозно?

— Просто настинка. Надявам се. И, ъъъ… повръщане.

— О, божичко! Съжалявам да го чуя. Надявам се, че до утре ще се оправи. Говори се, че е подготвила страхотна презентация за Тутанкамон.

— Не съм, ъъъ… сигурна за утре. Ще видим. Тези настинки са непредсказуеми. Виж, трябва да вървя, тъкмо й купувам лекарства.

— Докога ще отсъства?

— Не зная. Трябва да тръгвам. — Рейчъл има изчакващо обаждане от Непознат номер. — Доскоро, Джени, имам болна дъщеря, трябва да бягам — казва Рейчъл и отговаря на второто обаждане.

— Дано се стараеш, Рейчъл. Разчитам на теб. Няма да освободят момчето ми, докато не намериш някого, който да заеме мястото му — казва жената, отвлякла Кайли.

— Правя всичко по силите си — отвръща Рейчъл.

— Казаха, че са ти пратили съобщение и са ти казали за семейство Уилямс.

— Да.

— Ако се измъкнеш от всичко това, ще трябва да си мълчиш, иначе ще те накажат, както са наказали тях.

— Ще си мълча. Старая се, правя всичко по силите си.

— Продължавай, Рейчъл. Не забравяй, ако ми кажат, че си създала проблеми, няма да се поколебая да убия Кайли!

— Моля те, не говори така. Аз…

Но жената затваря. Рейчъл се вторачва в телефона. Ръцете й треперят. Жената очевидно е пред истерия. Кайли е заложник на жена, която звучи така, сякаш е на ръба на нервен срив. Един младеж излиза от колата си в отсрещната редица. Поглежда я особено за миг и после мрачно й кимва. И той ли е агент на Веригата? Навсякъде ли са? Тя преглъща ужасен стон, прибира телефона в чантата си и тръгва бързо към двойните врати на търговския център.

Супермаркетът „Сейфуей“ е отворен и вече е пълно с хора. Тя грабва една кошница, минава бързо покрай изложените стоки за Деня на благодарността и открива рафтовете с евтини мобилни телефони. Избира си един, който изглежда прилично, евтин модел от AT & T, който може да прави снимки и клипове. Струва 14.95 долара. Тя слага дванайсет телефона в кошницата, после добавя още два. Четиринайсет. Ще стигнат ли? На рафта са останали само още шест. Майната му! Взима и тях.

Обръща се и вижда Вероника Харт, ексцентричната си съседка, която живее през пет къщи на остров Плъм. О, боже! Единствената причина да дойде тук е да избегне срещи с познати. Ако Вероника види телефоните, ще я попита дали се готви за края на света и после ще отбележи, че ако апокалипсисът дойде, клетките от мобилната мрежа ще бъдат унищожени от зомбита. Ще й изнесе цяла лекция. Рейчъл се спотайва зад непродадените стоки от Хелоуин и изчаква, докато Вероника плаща и си тръгва.

Прекарва телефоните през касата за самообслужване. След това отива в железарията „Ейс Хардуеър“ и купува въже, вериги, катинар и две ролки широко тиксо.

Касиерът е хипстър с дълги бакенбарди тип Елвис и слънчеви очила.

— Трийсет и седем и петдесет — казва той.

Рейчъл му подава две по двайсет.

— Сега трябва да кажете „Не е това, което си мислите“ — казва касиерът.

Рейчъл няма представа за какво говори.

— Какво?

— Всичко това — казва той и прибира покупките й в две найлонови торби. — Прилича на комплект за начинаещи, които ще си играят на „Петдесет нюанса сиво“, обаче аз съм сигурен, че има по-невинно обяснение.

Истинското обяснение е много по-ужасяващо.

— Не, точно за това са — казва Рейчъл и бързо излиза от магазина.