Ейдриън Маккинти
Веригата (6)

6

Четвъртък, 9:16 ч.

Рейчъл се прибира в къщата си на остров Плъм, влиза в кухнята и се строполява на пода. Не е припадък. Не губи съзнание. Просто не е в състояние да се задържи във вертикално положение. Лежи на линолеума като размъкнат въпросителен знак. Сърцето й препуска, гърлото й е свито. Има чувството, че получава инфаркт. Но тя не може да получи инфаркт. Трябва да спаси дъщеря си. Сяда и се опитва да диша и да мисли. Казали са й да не се обажда в полицията. Сигурно се страхуват от полицията. Полицията ще знае какво да прави. Нали? Тя посяга към телефона, но се спира. Не. Не смее да рискува.

Не се обаждай в полицията. Никога не се обаждай в полицията. Ако открият, че го е направила, веднага ще убият Кайли. В гласа на онази жена имаше нещо. Отчаяние. Решимост. Ще го направи и ще се прехвърли на друга жертва. Цялата история за Веригата звучи невероятно, откачено, но… гласът на онази жена… прозвуча искрено. Жената очевидно изпитва ужас от Веригата и силата й и вярва, че тази сила съществува. И аз го вярвам — мисли си Рейчъл. Но не е задължително да се справи сама. Нуждае се от помощ. Марти. Той ще знае какво да направи.

Тя натиска копчето за бързо избиране на Марти, но обаждането отива директно в гласовата поща. Опитва отново и отново отива директно в гласовата поща. Поглежда списъка с номера и се обажда на номера в новата му къща в Бруклайн.

— Алооо — проточва Тами с мелодичния си глас.

— Тами? — пита Рейчъл.

— Да, кой е?

— Рейчъл се обажда. Опитвам се да се свържа с Марти.

— Извън града е.

— О? Къде?

— Ами, ъъъ… как се казваше…

— На работа?

— Не. Нали се сещаш… онова място, където ходят всички да играят голф?

— Шотландия?

— Не! Където ходят всички. Той много се развълнува.

— Голф, кога пък е започнал…? Няма значение. Виж, Тами, опитвам се да се свържа с него по спешен въпрос, а телефонът му не отговаря.

— Замина с колегите от фирмата. Фирмена сбирка е и са им взели телефоните.

— Къде е тази сбирка, Тами? Моля те, помисли.

— Огъста! В Огъста е. Мисля, че имам номера на хотела, ако ти трябва.

— Трябва ми.

— Добре, чакай малко, да видя, да, ето го. — Тя диктува телефонен номер.

— Благодаря, Тами. Ще му звънна.

— Чакай, какво е толкова спешно?

— А, нищо особено, имам проблем с покрива, теч, това е. Нищо страшно. Благодаря — казва и затваря.

После набира номера, който й е дала Тами.

— Хотел „Гленийгъл Огъста“ — казва рецепционистката.

— Търся Марти О’Нийл. Аз съм, хм… съпругата му, а забравих в коя стая е.

— Момент да видя… седемдесет и четвърта. Сега ще ви свържа.

Тя свързва Рейчъл със стаята, но него го няма. Отново се обажда на рецепцията и моли жената да предаде на Марти да й се обади при първа възможност.

После затваря и отново сяда на пода. Замаяна е, онемяла, ужасена.

При наличието на толкова много зли хора със сериозен дефицит на добрите дела по света защо това се случва на нея, особено след всичко друго, през което е минала последните две години? А бедната Кайли е просто момиченце, просто… Телефонът иззвънява до нея. Тя го вдига и поглежда номера. Отново е „Непознат номер“. О, не!

— Звъниш на бившия си съпруг? — казва изкривеният глас. — Това ли е наистина нещото, което искаш да направиш точно сега? Можеш ли да му се довериш? Можеш ли да му повериш живота си и живота на детето си? Ще се наложи, защото ако той каже нещо на някого, Кайли е мъртва, а мисля, че ще се наложи да убием и теб. Веригата винаги ще се защити. Може би няма да е зле да помислиш за това, преди отново да се обадиш на някого.

— Съжалявам. Аз… не успях да се свържа с него. Оставих му съобщение. Просто… Не знам дали ще успея да се справя сама, аз…

— Може по-късно да ти разрешим да потърсиш помощ. Ще ти пратим начин, по който да се свържеш с нас и да помолиш за разрешение. Но засега, ако ти е мил животът, не говори с никого. Намери парите и започни да избираш мишена. Ще се справиш, Рейчъл. С полицая на магистралата се справи добре. Да, точно така, видяхме те. И ще продължим да те наблюдаваме отблизо, докато всичко свърши. А сега се захващай с работа — завършва гласът.

— Не мога — възразява тя безпомощно.

Гласът въздъхва.

— Не избираме хора, които се нуждаят от продължителна подготовка. Това би било твърде изтощително за нас. Избираме силни хора. Хора, които могат да се оправят в живота. Ти си такава, Рейчъл. А сега ставай от проклетия под и се захващай за работа!

Разговорът прекъсва. Рейчъл гледа телефона с ужас. Те наистина я наблюдават. Знаят на кого се е обадила и какво прави. Блъсва телефона надалеч от себе си, става на крака и с препъване отива в банята, сякаш току-що е излязла от катастрофирала кола.

Надвесва се над мивката и наплисква лицето си с вода. Нито тук, нито другаде из къщата има огледало, освен в стаята на Кайли. Махнала е всички огледала заради визуалния ужас, съпътстващ окапването на косата й. Разбира се, никой от семейството не допусна тя дори да си помисли, че може да умре. Майка й, дългогодишна медицинска сестра, й обясни в самото начало, че ракът й е тип А2 втори стадий, който е лечим и се поддава на агресивна интервенция, включваща хирургическа намеса, последвана от лъчетерапия и химиотерапия. Но през първите няколко седмици, когато се поглеждаше в огледалото, Рейчъл виждаше как се смалява, изтънява и се топи.

Свалянето на всички огледала беше важен етап от процеса й на възстановяване. Без тях не й се налагаше да се вглежда в ужасяващия, блед, костелив паяк, в който се превърна в мрачните дни на химиотерапията. Възстановяването й едва ли би могло да се нарече чудо — шансовете за оцеляване при нейния тип рак на гърдата през първите пет години са 90 процента — но въпреки това човек винаги може да се окаже един от останалите 10 процента, нали?

Тя спира водата.

Добре че няма скапано огледало, защото Рейчъл от Огледалото щеше да я погледне с мъртви, обвиняващи очи. Да оставиш тринайсетгодишно момиче да чака само автобуса на спирката? Мислиш ли, че това щеше да се случи, ако Кайли живееше с Марти?

Не, нямаше. Не и при него. Но се случи при теб, Рейчъл. Защото, хайде да си го кажем, ти си неудачница. Онези са сбъркали. Направили са трагична грешка. На трийсет и пет си и едва сега започваш първата си сериозна работа? Какво прави толкова години? Толкова пропилян потенциал. Корпусът на мира? Никой не ходи да работи за Корпуса на мира. Три години размотаване с Марти след Гватемала. Започна работа, когато той реши да кандидатства право.

Преструваш се. Обаче си просто една неудачница, а сега и горката ти дъщеря е вплетена в мрежата ти от провали.

Рейчъл насочва пръст към мястото, където стоеше огледалото. Ти, проклета кучко. Да беше умряла ти. Да беше от десетте процента, които умират!

Затваря очи, диша, брои обратно от десет и отваря очи. Тича в спалнята и се преоблича в черната пола и бялата блуза, които си е купила за началото на учебната година, когато започне работа. Отгоре облича скъпо изглеждащото кожено яке, открива чифт обувки с токчета с приличен вид, прокарва пръсти през косата си и грабва чантата си. Събира всички финансови документи, лаптопа си и договора си за назначение от общинския колеж в Нюбърипорт. Прибира и запаса на Марти от цигари, купени покрай ученето за държавния изпит, и запечатаната в случай на наводнение торбичка с пари за аварийни ситуации. На бегом отива в кухнята, подхлъзва се на токчетата и едва не си разбива носа в аспиратора. Запазва равновесие, грабва телефона си и хуква към колата.