Ейдриън Маккинти
Веригата (77)

77

Никой няма да играе ролята на Пийт в никаква екранизация. Пийт е прекалено противоречива личност за филм. След като правят пълни самопризнания, двамата с Рейчъл са обвинени в отвличане, държане в плен и застрашаване живота на дете. Само за последното могат да получат присъда от петдесет години затвор.

Отворен стои и въпросът за пътуването им до Инсмут. Дали е бил аматьорски опит за спасяване, или незаконно влизане в частна собственост?

Минава дълго време, преди всичко да се изясни. Минават седмици, преди екипът федерални агенти да анализира всички документи, свързани с Веригата, които са открили в компютъра на Джинджър.

Семейство Дънлийви геройски дават показания, в които казват на полицията, че Рейчъл е отвлякла Амилия с тяхно съгласие, защото им е казала, че ще разбие Веригата. Това обяснява и парите. Ченгетата не вярват и на дума от показанията, но е очевидно, че от Дънлийви няма да излязат добри свидетели за обвинението.

До този момент общественото мнение е минало изцяло на страната на Рейчъл и Пийт и на всички други жертви на Веригата. Всички им съчувстват. Рейчъл и Пийт предизвикват симпатия и вероятността съдебните заседатели да анулират процеса е голяма. Всички в масачузетската прокуратура усещат накъде духа вятърът. Освобождават Рейчъл и Пийт с обяснението, че разследването продължава. След като семейство Дънлийви няма да свидетелства срещу тях, след като общественото мнение е на тяхна страна и след като престъпната кариера на Джинджър започва да става все по-очевидна, адвокатите на Рейчъл й казват, че един скъп процес, който обществото не приема, става все по-малко вероятен. Рейчъл е убила чудовището. Веригата е спряна завинаги и всеки, който е бил брънка в тази верига, е освободен.

Историята на самата Верига е обект на разследване от десетки репортери. Един журналист от „Бостън Глоуб“ открива корените й в схемата за отвличания с право на заместване, започнала в Мексико.

Веригата има стотици жертви, но страхът от наказание и кървавите наказателни акции за назидание от време на време са били достатъчни, за да спрат всякакви опити за правене на разкрития през годините.

Поне това научава Рейчъл от вестниците. Това е резюмето на „Глоуб“. В таблоидите и в интернет има много по-сензационни материали. Тя не чете таблоиди и не е влизала в интернет, откакто са я освободили от ареста.

Не дава интервюта, избягва светлината на прожекторите. Не прави нищо, общо взето, освен да взима дъщеря си от училище и да пише лекциите си за общинския университет. След известно време, благодарение на тези практични мерки от двайсет и първи век, тя се превръща в стара новина.

Постепенно изпада от най-обсъжданите теми в туитър и инстаграм. Появил се е някой друг клетник, който да заеме мястото й. По-късно ще се появи някой друг. И друг. Всичко това й е доста познато…

В Нюбърипорт все още я разпознават на улицата — и как няма да я разпознават — но когато ходи в търговския център в Ню Хампшър или в предградията на Бостън, отново е анонимна и точно такава й харесва да бъде.

Слънчева сутрин в края на март. Рейчъл е в леглото с лаптопа в скута си. Изтрива двайсетте нови молби за интервюта от пощенската си кутия и затваря компютъра. Пийт е в банята, под душа. Пее. Фалшиво.

Тя се усмихва. Пийт се справя чудесно с новата си метадонова програма и още по-новата си работа като консултант по сигурността в една високотехнологична фирма в Кеймбридж. Отива боса в кухнята, включва газовия котлон и слага чайника върху него.

От горния етаж от време на време долита пиукането от нови съобщения на таблета на Кайли. Тя е будна, сгушена под завивките и си приказва с приятели. Кайли също се справя изумително добре. Открай време се говори, че децата са издръжливи и могат да се възстановят от всякакви травми, но въпреки всичко е невероятно колко бързо и напълно се възстанови тя.

В осем часа идва Стюарт, тя го прегръща за добре дошъл, той сяда да гали котката и търпеливо чака Кайли да се приготви. Стюарт също се справя чудесно и от всички тях на него славата сякаш най-много му харесва. Марти също като че ли се наслаждава на вниманието. Появи се по телевизията няколко пъти, за да говори за преживяното. С всяка поява собствената му роля в спасяването на всички става все по-екстравагантна. Марти е добре и новата му много млада приятелка Джули, изглежда, вярва, че всички са участници в някаква романтична комедия, в която Рейчъл, мрачната бивша съпруга, рано или късно ще се поддаде на нейния искрящ чар.

Рейчъл сяда до масата в хола и отново отваря лаптопа. Мислите й се отнасят. Тя прелиства „В Кафенето на екзистенциалистите“ от Сара Бейкуел и за миг се стряска, когато попада на снимка на Симон дьо Бовоар с брошка във формата на лабиринт.

Затваря книгата и помахва на доктор Хейвъркамп, който крачи из папура, за да изпомпа наносите от лодката си.

— Опитвам се да измисля виц за началото на лекцията, Стюарт. Как ти звучи това: Един приятел мисли да отваря книжарница за книги от немски философи. Казах му, че няма да стане — този пазар е много ницшеански? — казва Рейчъл с блеснал от гордост поглед.

Стюарт прави гримаса.

— Не става ли? — пита Рейчъл.

— Ами не съм в позиция да изказвам мнение за… ъъъ…

— Той се опитва да каже, мамо, че стилът ти в хумора е насочен най-вече към по-възрастна демографска група — казва Кайли, облегната на парапета на горния етаж.

Пийт излиза от банята и разтърсва глава.

— Надявам се, че резервният ти план за работа не включва комедийни представления — казва той.

— Я вървете по дяволите! — възкликва Рейчъл и затваря лаптопа.

Когато всички са готови, излизат и се качват в колата и понеже са подранили за училище, решават да се отбият в „Дънкин Донътс“ на шосе 1.

Рейчъл поглежда дъщеря си, докато отхапва парче от кроасана си. Кайли и Стюарт спорят за някакви спойлери от трети сезон на „Stranger things“. Дъщеря й е почти същата безгрижна бъбрива Кайли. Белегът ще си остане, разбира се. Мракът. Никога няма да успеят да го заличат изцяло. Сега този мрак е част от нея, от всички тях. Но напикаването спря и кошмарите се разредиха. А това си е нещо сериозно.

— Добре, ето виц, който ще ви хареса. Колко хипстъра са необходими, за да сменят една крушка? — пита тя.

— Мамо, моля те, недей! — умолява я Кайли.

— Колко? — пита Стюарт.

— Никой не знае, но подозират, че е между нула и безкрайност — казва Рейчъл и поне Пийт се усмихва.

Оставя децата в училище и после Пийт на гарата в Нюбърипорт. На новата си работа се налага да носи вратовръзка, което го влудява. Непрекъснато я намества.

— Остави я! Изглеждаш чудесно — казва Рейчъл и не лъже.

Когато влакът пристига, тя се качва във волвото, отива в града и паркира пред аптеката. Проверява дали Мери Ан, касиерката, която познава, е на работа и се шмугва между редовете към секцията с тестове за бременност.

Изборът е направо поразителен. Грабва един тест, без да му мисли много, и го носи на касата. Касиерката е гимназистка, чието име според табелка на гърдите е Рипли. Момичето чете „Моби Дик“.

— На коя глава си? — пита Рейчъл.

— Седемдесет и шеста.

— Един човек веднъж ми каза, че всички книги трябва да свършват след седемдесет и седмата си глава.

— Боже, де и тази да свършваше там. Имам страшно много работа. Ей, знаете ли, по-добре си вземете „Клиър Блу“ — казва момичето.

— „Клиър Блу“?

— Взели сте „Фаст Риспонс“ и мислите, че си спестявате парите, само че с „Фаст Риспонс“ по-често се получават грешни положителни резултати. — Тя понижава глас. — Говоря от опит.

— Ще взема „Клиър Блу“ — решава Рейчъл.

Плаща за теста, купува си кафе от „Старбъкс“ на „Стейт“ и поема обратно към острова. Влиза в банята, вади теста от кутийката, прочита инструкциите, уринира върху пръчицата над тоалетната чиния и връща теста в кутийката. Навън е необичайно топло за март, затова тя взима кутийката, излиза на верандата и сяда на ръба с крака, увиснали над пясъка.

Океанът приижда, време е за прилива. Миризмата на море е силна. Над големите къщи от страната към Атлантика трепти топлина. Из плитчините гази бяла чапла, а в небето лети ястреб — насочил се е на запад, към континента. Рибарски лодки. Ловци на раци. Ленив лай на куче някъде край супермаркета. Тя усеща силата на метафорите — покой, стабилност, сигурност. Торо е нарекъл остров Плъм „мрачната Сахара на Нова Англия“, но днес не е така. Рейчъл поглежда кутийката в ръцете си. Кутийката, която съдържа два възможни варианта на бъдещето. Два варианта, които летят към нея с шейсет секунди в минута и шейсет минути в час.

Тупване след тупване на сърцето.

Тя се усмихва.

Който и вариант да се падне, всичко ще бъде наред.

Всякакво бъдеще ще бъде наред.

Тя спаси дъщеря си от мрака.

Уби чудовището.

И в бъдещето лежат предизвикателства.

Милиони предизвикателства.

Но тя си върна Кайли.

Има Пийт.

Оцеля.

Животът е крехък, мимолетен и скъпоценен.

Да живееш е достатъчно чудо.