Ейдриън Маккинти
Веригата (73)

73

Лицето на Оли се огъва навътре, плисва през черепа му и се пръсва по тухлената стена зад него. Кайли никога не е виждала нещо подобно. Гледката е повече от кошмарна. Само че има по-малко от секунда да се стряска. Джинджър завърта пистолета си и го насочва към нея.

— Ах, ти, малка кучко! — крещи тя и стреля по Кайли, без да гледа.

Кайли отново дръпва спусъка, но този път се разминава с целта на метри и куршумът се забива в тавана.

Ръждясало парче от ламаринения покрив пада на пода между Джинджър и трупа на брат й. Тя се стряска и се извръща да види какво е. Кайли скрива майка си и Стюарт зад бетонното корито за кръв. Джинджър се овладява и стреля четири пъти един след друг.

Четири куршума се забиват в коритото. Джинджър пристъпва настрани, затваря едното си око и внимателно се прицелва в рамото на Кайли, което се показва през пукнатина в бетона, само че друг изстрел няма да има. Револверът е празен.

— Мамка му! — възкликва Джинджър.

Свършили са й патроните — мисли Рейчъл, взима деветмилиметровия пистолет от Кайли, става, прицелва се и внимателно дърпа спусъка. Той не произвежда изстрел. Също е празен или е заял, а Рейчъл не знае как се оправя заял пистолет.

Двете жени се взират с омраза една в друга. Поредният поглед, познал другата.

Огледална Рейчъл, огледална Джинджър, аз можех да съм ти, ти можеше да си аз.

Рейчъл тръсва глава. Изобщо не вярва в глупостите от типа „не сме чак толкова различни едни от други“. Всички можем да избираме. Джинджър се усмихва и пуска пистолета.

— Ще те хвана — изръмжава Рейчъл и се затичва към нея.

Джинджър бързо заема защитна поза, но инерцията на Рейчъл ги изхвърля и двете на земята. Джинджър скача на крака, а Рейчъл напипва нещо метално и го хвърля по нея. Нещото пропуска целта и удря стената от огнеупорни блокчета.

Рейчъл също се изправя и замахва с юмрук към Джинджър, само че е прекалено бавна и Джинджър с лекота избягва удара, отстъпвайки встрани. Сините й очи блясват от радост, когато удря с глава зашеметената Рейчъл в лицето. Рейчъл никога досега не си е чупила носа и болката е толкова силна, че за миг я заслепява. Джинджър я удря в ребрата, в стомаха и в лявата гърда. Лицето на Рейчъл се сгърчва от болка, тя пада на едно коляно и в следващия момент по някакъв начин успява отново да се изправи.

— Хареса ли ти, кучко? Значи и това ще ти хареса — казва Джинджър и я удря в гърлото, отново в лявата гърда и после право по разкървавения нос.

Силни, добре прицелени, премерени удари, които причиняват адска болка. Рейчъл се строполява на земята. Джинджър скача върху нея и я обръща по гръб. Движи се толкова бързо и ловко, че Рейчъл няма никакъв шанс.

— Не, ъгх… — изхриптява Рейчъл, когато ръцете на Джинджър се увиват около шията й и стисват.

— Знаех си, че ще създаваш проблеми. Знаех си го от самото начало — казва Джинджър, а подивялото й, екзалтирано лице лудешки се хили над главата на Рейчъл. От устата й хвърчат слюнки. Ухилена е широко. Наслаждава се на момента. — Знаех си! — и Джинджър затяга хватката.

В курса по самозащита във ФБР се научи как да удушава човек за няколко секунди. На Рейчъл й притъмнява. После всичко побелява.

— Ще умреш, кучко! — крясва Джинджър.

Тунел.

Белота.

Рейчъл знае, че сега ще изчезне завинаги.

Усеща как животът й изтича на мръсния бетонен под.

Как да каже на Кайли, че я обича и че няма да успее да оживее?

Не може да каже. Не може да говори. Не може да диша.

Никой не може да направи нищо.

Сега Рейчъл разбира всичко.

Веригата е средство за жестока експлоатация на най-човешкото чувство — способността да обичаме — с цел печелене на пари. Тя не би работила в свят, където не съществува братска, сестринска или романтична любов, и единствено социопат, който не обича и не разбира любовта, би могъл да я използва за целите си. Любовта е станала причина за трагедията на Ариадна и Тезей. И за тази на Минотавъра в книгата на Борхес. Любовта, или поне жалкият опит за любов, почти е успяла да предизвика срива на Джинджър. Рейчъл вижда всичко това. И разбира.

Веригата е метафора за нишките, които ни свързват с приятелите и семейството. Тя е пъпната връв между майка и дете, пътят, по който трябва да поеме героят от приказката, и кълбото алена прежда, с която Ариадна решава проблема с лабиринта.

Рейчъл разбира всичко. Знанието е скръб. Тя затваря очи и усеща как мракът около нея започва да се сгъстява. Светът се смалява, отдалечава се, отлита от нея… И тогава усеща нещо друго. Нещо остро. Нещо, което реже. Нещо, което причинява болка. Дълго тънко парче стъкло. С палец го издърпва по-близо и го хваща в ръка. Ръцете й са окървавени, но хватката й е здрава. Рейчъл Клайн, враг на огледалата, е паднала през огледалото и е взела със себе си къс стъкло.

Сега ще го подари на Джинджър.

Да.

С последното си издихание тя замахва и забива стъклото в гърлото на Джинджър.

Джинджър изпищява, пуска Рейчъл и се вкопчва в гърлото си.

Опипва стъклото и се опитва да се спаси, но стъклото е прерязало сънната артерия и от раната блика фонтан алена кръв.

Рейчъл се претъркулва настрани и жадно гълта въздух. Очите на Джинджър се разширяват.

— Знаех си, че ще… — казва тя и се строполява на пода.

Рейчъл диша, затваря очи и пак ги отваря. Кайли я прегръща. После става и притиска някакъв парцал към раната на Пийт. Куршумът някак е пропуснал основните кръвоносни съдове, но той се нуждае от лекар. Бързо.

Кайли открива телефона на майка си и набира 911. Казва на диспечерката, че й трябва полиция и линейка. После подава телефона на Стюарт и отива да помогне на баща си. Стюарт обяснява подробно на диспечерката как колите да стигнат до къщата от шосе 1А. Когато вижда, че къщата зад тях гори, той добавя да пратят и пожарна.

— Не затваряй, моето момче, помощта скоро ще пристигне — казва му диспечерката.

Кайли открива няколко парчета брезент и завива Пийт и баща си с едно от тях, а другото намята върху майка си и Стюарт, за да ги предпази от вятъра и снега, който се вихри из кланицата.

— Елате насам — казва Рейчъл на Кайли и Стюарт и ги прегръща силно.

Казва им, че всичко ще се оправи, с онзи глас, който майките използват от десетки хилядолетия, за да успокояват малките си.

— С какво мога да помогна? — пита Марти, който пълзи към тях.

— Помогни на чичо Пийт. Натискай раната — казва Кайли на баща си.

Марти кимва и притиска силно парцала върху корема на Пийт.

— Дръж се, братко, сигурен съм, че си се оправял с по-страшни неща — казва той.

Раната на Пийт изглежда ужасно, но в тъмните му очи все още гори огън. Смъртта ще трябва да се пребори с тайнствена сила, могъща, враждебна. По остатъците от покрива на кланицата падат горящи въглени.

— Май няма да е зле да се махнем оттук — казва Марти.

Рейчъл поглежда към пламъците, които вече изцяло са обхванали западното крило на къщата.

— Можем ли да преместим Пийт? — пита тя.

— Мисля, че ще се наложи — отвръща Марти.

Огънят поглъща горния етаж на къщата и дървената веранда се срутва с трясък. В кланицата въглените се смесват със снежинките, падащи от тъмното небе.

— Мисля, че ги чувам — казва Рейчъл и от мрака долитат звуците на сирени.

Кайли се усмихва, Стюарт кимва, а Рейчъл ги загръща по-плътно с брезента. Трудно ще й бъде да пусне дъщеря си от прегръдките си. Невъзможно. Тя целува Кайли по главата.

Пийт се радва да види това.

Той премигва бавно.

Опитва се да каже нещо, но думите не идват.

Знае, че е на път да изпадне в шок. Виждал го е милиони пъти. Скоро ще се наложи да дойде лекар, иначе няма да оцелее.

Марти му говори нещо, но на него му трябва… къде е?

Пръстите му опипват земята, докато не докосват 45-калибровия колт на дядо му, за който се говори, че е бил използван в пристъп на гняв, когато един японски боен самолет атакувал кораба „Мисури“.

Пийт някак успява да го вдигне.

Колтът на дядо му… талисманът, опазил стареца по пътя през Тихия океан и самия Пийт по време на пет бойни мисии.

Пийт се надява, че в пистолета е останал още мъничко късмет.