Ейдриън Маккинти
Веригата (47)

47

Взира се в екрана на компютъра. Празна страница, мигащ курсор.

Мразовита декемврийска сутрин е, до прилива има още час. Заливът е пълен със зимуващи по тези места гъски и патици.

Тя си поема дълбоко дъх и започва да пише: Лекция 2: Въведение в екзистенциализма. Екзистенциалистите вярват, че човешкият живот е опит да се наложи смисъл на съществуване, лишено от такъв. За тях светът е уроборос — змия, която се самоизяжда. Свят на повтарящи се закономерности. Прогрес не съществува. Цивилизацията е въжен мост, увиснал над бездна.

Тя поклаща глава. Погрешен тон. Изтрива текста и гледа как трудът й изчезва за секунда.

Кайли слиза, облякла новото си червено палто. Днес изглежда щастлива. И тя като майка си става все по-добра в имитирането на щастие. Достатъчни са лека извивка нагоре в ъгълчетата на устата в подобие на усмивка и малко по-звънлив глас. Но очите разказват друга история.

Напоследък често я боли корем. Лекарите не откриха нищо. Казаха, че вероятно е от стрес. Стрес, който я кара да се превива от болка, предизвиква кошмари и я кара да се напикава в леглото. Тя се старае да изглежда смела, но Рейчъл знае истината.

— Може ли да тръгваме? — пита Кайли.

— Разбира се. Бездруго лекцията не ми се получава — казва Рейчъл и затваря лаптопа.

— Дайте ми пет минути да си взема душ и тръгваме — казва Пийт.

— По-добре да не закъсняваме — отвръща му Кайли.

— Ако е казал пет минути, значи ще му отнеме пет минути — намесва се Рейчъл.

На тази планета, пълна с мъже, на които не може да се разчита — бащи, които зарязват семействата си, съпрузи, които те напускат заради по-млади жени — Пийт е от онези, на които винаги може да се разчита. Въпреки това тя няма да допусне един наркоман да живее в една къща с дъщеря й, затова се грижи да следва метадоновата си програма стриктно. Той го прави и освен това затвърждава впечатлението за човек, на когото може да се разчита, като започва работа като охранител, за да изплати внезапно скочилите си до небесата задължения по кредитните карти.

Точно пет минути по-късно тримата са във волвото и пътуват към града. Паркират до „Старбъкс“ и Рейчъл сяда на маса до прозореца с чаша топъл чай, докато Пийт и Кайли отиват да купят някои неща.

Събота сутрин е и Нюбърипорт е пълен с местни и туристи. Марти ще ги вземе след час, ще е с новата си приятелка. Разбира се, че има нова приятелка. Най-сетне има План Б. Но вместо да ги запознае с нея на острова, ще се срещнат тук, в по-безопасното, по-неутрално кафене на „Старбъкс“ в града.

Щом Кайли изчезва от поглед, Рейчъл вади телефона си и проверява приложението за джипиес проследяването, свързано с чиповете в обувките й. Да, ето я, върви по главната улица и завива наляво, по „Танъри“. Всяко дете на всеки родител е заложник на късмета, но не на всеки родител това е било напомняно по такъв незабравим начин. Тя вижда Пийт да върви през улицата, понесъл цял куп пазарски торби. Помахва му, той влиза в кафенето и я целува по бузата.

— Какво купи? — пита тя.

— Няколко неща за Кайли.

— Дано не си похарчил много пари, защото вече си й дал повече от…

— Шшшт — прекъсва я Пийт. — Една от малкото ми проклети радости в този живот е да купувам подаръци за племенницата си.

Седят, говорят си и чакат Марти. Той, както обикновено, закъснява.

— Най-сетне — казва Пийт и почуква часовника си, докато се изправя. — Естествено, новата приятелка е красавица. И, о, боже, още по-млада е и от предишната, като гледам.

Марти влиза разцъфнал в усмивка. Облечен е с протрити джинси, сива тениска с шпиц деколте и кожено яке „Армани“. Косата му е подстригана късо и отнякъде се е сдобил с тен.

Момичето е дребничко, с къса руса коса, щръкнала във всички посоки. По-ниска е от Марти, за разлика от Тами, но въпреки това е поразително красива. Сладък чип нос, тъмносини очи, трапчинки. Изглежда сякаш току-що е завършила гимназия.

Следват представяния. Стискат се ръце. Рейчъл съзнателно не се заслушва, за да чуе името на момичето, защото знае, че и тази ще бъде последвана от друга, същата като нея, вероятно само след няколко седмици.

Кайли също идва, прегръща баща си и се здрависва с новата му приятелка.

Новата приятелка казва, че Кайли изглежда много елегантно и шик в новото си червено вълнено палто, от което на Кайли й става приятно.

Говорят си известно време, а Рейчъл се усмихва и бавно се слива с фона. Колко е лесно човек да се слее с фона, когато е толкова лек. Когато единственото, което ти дава съдържание, е отровата във вените ти.

— Време е да тръгваме — казва Марти и отново следват прегръдки и целувки, след което те тръгват с Кайли към белия мерцедес на Марти.

— Тя ми харесва — казва Пийт на вечеря същия ден. — Добре ще се отрази на Марти.

— Не бих се привързвала към нея. Сигурно другата седмица ще е с друга, може би още по-млада — отвръща Рейчъл с нотка на горчивина, която я изненадва.

След вечеря проверяват през джипиес приложението къде се намира Кайли (в къщата на Марти) и правят видеоразговор.

По-късно Пийт отива в банята, за да си вземе метадона. Започнал е да го смесва с малко мексиканска хероинова смола, просто за да изкара нощта.

Рейчъл не знае за това, но самата тя успява да заспи само след две таблетки амбиен и два пръста уиски.

Сяда пред компютъра и се опитва да продължи с лекцията, която пише, но не се получава. Гледа ютюб, но дори песен на Коул Портър в изпълнение на Ела Фицджералд не успява да й повдигне духа.

Празна страница на екрана. Мигащ курсор.

Рейчъл нахранва котката и решава да изчисти къщата. Кой би могъл да свърши някаква работа в мръсна къща?

Качва се в стаята на Кайли и вдига юргана от леглото. Чаршафът е подгизнал, а матракът е влажен. Тази сутрин ще трябва да го смени. Вече се случва всяка нощ. Никой не спи. Всички сънуват кошмари. При баща си Кайли спи върху две плажни кърпи, за да не разбере той за напикаването.

Рейчъл сяда на ръба на леглото и подпира глава на дланите си. На пода до краката си вижда дневника на Кайли. Вдига го и се бори с подтика да го разлисти. Това е свещеното лично пространство на дъщеря й.

Не го отваряй, не го отваряй, не го…

Отваря дневника и започва да прелиства страниците. Има рисунки, записки, списъци с любими песни и филми, имена на кучета и така нататък. Кайли е започнала да пише в дневника в началото на годината. До деня на отвличането си. След тази дата в дневника има все по-брутални драсканици, страници, оцветени изцяло в черно, рисунка на мазето, в което са я държали затворена, и записки за похитителите й: Мъжът като че ли беше учител. Жената се казваше Хедър. Момчето Джаред. Бележка за комплекта за фокуси, който беше получила като подранил коледен подарък, и трикове за сваляне на белезници. Още черни страници и спирали, нарисувани с толкова силно натискане на химикалката, че хартията се е прокъсала. Една от последните страници със записки, отпреди два дни, разкрива адреса на сайт, в който се обсъждат най-безболезнените начини за самоубийство. Хапчета? Удавяне? — е написала Кайли отстрани.

Дъхът на Рейчъл спира.

— Това никога няма да свърши — казва си тя.

Слиза долу, сяда пред компютъра и праща съобщение на Кайли, в което я пита как е. След половин час Кайли отговаря, че е добре. Гледат „Лабиринтът“. Рейчъл затваря лаптопа и се заглежда към мрака през прозореца.

— Ще го направя — прошепва тя на нощта.

Макар собственият й компютър да е напълно прочистен от червеи и други програми за шпиониране, тя решава да ползва компютъра на Пийт. Проверява дали антивирусната и антишпионската програма работят нормално. Работят. Пуска програма, която скрива IP адреса й. Влиза в търсачката Тор. От Тор отива в Гугъл и си създава фалшива самоличност — [email protected]^[1], защото всички други версии на името Ариадна са заети.

Открива блог-платформата на Гугъл и влиза в нея с новия си фалшив имейл адрес. Създава блог с минималистичен изглед. Кръщава го „Информация за Веригата“.

Уеб адресът е прост: TheChainInformation.blogspot.com.

В описанието на блога пише: Това е блог за всеки, който може да сподели анонимно каквато и да е информация за организацията, известна като Веригата. Полето за коментари е отворено. Моля ви, внимавайте. Само анонимни коментари.

Има ли някакъв начин, по който Веригата може да я проследи? Едва ли. Ще открият единствено фалшивата самоличност, която си е създала. Дори Гугъл не знае коя е. Създай блог? — пита я Гугъл.

Тя натиска Да.