Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (81)

80.

Доберманът лежеше в краката на Крийси, задрямал доволно под топлото слънце. Седяха край басейна и пиеха ментов сироп.

— Дяволски добър опит — каза Грейнджър. — Най-малкото копелето ще се страхува до края на живота си. Поне е разбрал, че не е имунизиран срещу заплахи.

Седеше срещу Крийси, Майкъл беше между тях.

— Беше нещо повече от добър опит — обади се Крийси, пресягайки се да почеше ухото на добермана: — Беше стопроцентово успешен.

Сенаторът го изгледа учудено.

— Но аз видях доклада на ЦРУ. Разбира се, беше улучен, но е жив, въпреки че вече няма да може да си служи с дясната ръка.

Крийси хвърли поглед към Майкъл, чиято дясна ръка беше стегнато бинтована към гърдите.

— Не става дума за ръката на Джибрил — каза тихо. — А за неговия мозък.

— Мозък ли?

Крийси се наведе напред.

— За мозъка — повтори той. — Това, което Майкъл вкара в Джибрил, не беше обикновен куршум. Още преди ти казах, че това копеле няма да умре леко.

— Какво беше? — попита Грейнджър.

— Първо, че беше дум-дум — отговори Крийси. — Това значи, че експлодира при допир, което е причина за разкъсаната му ръка. Второ, в него имаше отрова с твърде сложно за запомняне име. Позната е с инициалите ТТК. Точно сега тази отрова е в кръвообращението на Джибрил. — Крийси замълча и продължи да чеше добермана по ухото.

Грейнджър попита тихо:

— Какво е действието й?

— Подобно на много тежък случай на церебрална малария — отговори Крийси. — Кръвта я донася до мозъка. Тя превръща жертвата в зеленчук. По-късно предизвиква смърт, но могат да минат месеци, дори години. След няколко седмици Джибрил ще бъде вече неспособен да планира терористични акции.

Една жена изнесе нова кана ментов сироп с лед. Беше нисичка, руса, закръглена и ведра.

— Тази е последната — предупреди тя сенатора. — А обядът ще бъде сервиран след половин час.

Той й се усмихна отсъстващо и докато тя се отдалечаваше към къщата, попита Крийси:

— Джибрил знае ли?

Отговори Майкъл:

— Да, ние му изпратихме пощенска картичка от Кипър, която го съветваше да си направи пълна кръвна проба, ако неговите лекари са пропуснали.

Грейнджър се взря в лицето на младия човек. Изви глава да погледне Крийси. Очите му излъчваха същата студенина, която имаше и в очите на младежа. Спомни си думите на Къртис Бенет от преди много месеци.

Смърт в студена нощ.

Доберманът се обърна по гръб. Крийси го почеса по корема.

— Подписахме картичката „Пан Ам-103“ — допълни замислено той.

Грейнджър мълчаливо погледна към другата страна на басейна.

— Да не би отмъщението да ти тежи на съвестта, Джим? — попита тихо Крийси.

Сенаторът поклати глава:

— Не. Мислех си за Хариет… Може би на нея би й тежало. — Вдигна глава и отново я поклати: — Не. Той си го заслужава… Е, приятели, какво мислите да правите сега?

— Ще се върнем в Европа — отговори Крийси. — Майкъл се прибира направо у дома, в Гоцо. Аз трябва да остана няколко дни в Англия.

— А после?

Крийси се замисли за миг.

— Решили сме да започнем нещо като бизнес.

— Какво ще правите?

— Каквото правим най-добре.

Сенаторът ги огледа мълчаливо. На пръв поглед изглеждаха различни, но по нещо много си приличаха. Същата неопределима аура. Същата необяснима заплаха.

— Отново ли ще станеш наемник? — попита той Крийси.

— Не. Но ако някой иска да му се свърши някаква работа, ние сме насреща… срещу заплащане.

— Високо, предполагам?

Крийси вдигна рамене.

— Зависи от това кои са… и какво имат предвид. Не работя за мошеници или за правителства.

Грейнджър се усмихна.

— Почти същото, предполагам… ако чуя, че на някого му трябва противотанкова дивизия, ще им кажа, че мога да намеря една с намаление.

Всички се засмяха, докато сенаторът наливаше още ментов сироп.

— Джим, имам една молба — подхвана след кратко мълчание Крийси. — След няколко месеца бих искал да изпратя Майкъл тук, в Щатите, за известно време. Може би за няколко месеца. Гоцо е малко местенце, а той има нужда да разшири познанията си и да се научи как да се държи в обществото.

— Знам как да се държа — възмути се Майкъл.

Крийси се обърна към него.

— Знаеш ли как да се държиш на официална вечеря за сто човека? Кой нож и вилица да използваш? Кога да говориш и кога да мълчиш?

Сега Майкъл замълча. Грейнджър се усмихна.

— Няма проблеми — Майкъл може да остане тук, при мен. Ще го взема под крилото си. Ще го представя където трябва — и тук, и във Вашингтон. Ще пътува с мен като адютант. Дори отвъд океана. Ще се срещне с важни хора. Ще ходим на концерти и хубави постановки.

— А момичета? — попита Майкъл.

— Момичета?

— Да… ще се срещам ли с момичета?

Сенаторът се засмя.

— Разбира се. В деня, в който пристигнеш, ще направя парти тук, вкъщи. — Тъжно додаде: — Тази къща отдавна не е виждала парти.

Лицето му се разведри.

— Ще наема някой джазбенд… и не се тревожи, ще има безброй хубави колорадски момичета. — Обърна се към Крийси: — Ще ми хареса да е при мен. Помниш ли какво каза тук преди месеци? Скръбта е самота.

Крийси кимна и после се усмихна.

— Джим, след като чух за партита, джазбенд и безброй хубави момичета… може да оставя Майкъл вкъщи и аз да дойда.

Той отново почеса добермана по корема.