Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (19)

18.

Сенаторът Джеймс Грейнджър влезе в същия ресторант във Вашингтон и видя Крийси на един диван в ъгъла с друг мъж. Отиде при тях и седна. Крийси представи другия.

— Френк Милър.

Сенаторът огледа мъжа. Беше на около четирийсет и съвсем плешив. Имаше малка глава и едро тяло. Лицето му бе обло и пълничко, почти ангелско, очите му — сгушени между ниско чело и дебели бузи. Беше облечен в тъмен костюм, стегната бяла риза и тъмносиня връзка. Изглеждаше като всеобщия любим вуйчо. Поръчаха вечеря и сенаторът каза на келнера Хенри да донесе от същото вино.

Бяха се обадили на сенатора предишната вечер, казаха му, че събитията са се променили. Веднага уредиха срещата за вечеря.

— Какво се е променило? — попита сенаторът Крийси и внимателно изгледа другия мъж.

Крийси забеляза погледа.

— Можем да говорим пред Френк — каза той. — Познавам го отдавна. Джим, направих грешка. Надявам се, че е последната. Трябваше да очистя Джо Ролингс още в Кан, но вместо това му дадох „отупани пари“… разчитах, че с тях ще купя неговото мълчание, но… Той преценил нещата и продал моето име, а и твоето, на Ахмед Джибрил от НФОП-ГО. Фактът, че Джибрил е платил, потвърждава, поне за мен, че съм по следите му. Знае на какво съм способен. Няма да знае къде да ме намери. Но, Джим, той ще знае къде да намери теб… ти не можеш да се укриеш. Почти сигурно е, че НФОП-ГО има бойно ядро в САЩ. Почти сигурно е, че ще се опитат да те хванат, да те отвлекат и да изкопчат от теб информация.

Той посочи Милър.

— Доведох този човек, за да съм сигурен, че няма да го направят.

Сенаторът погледна Милър и каза:

— Аз имам съответната охрана. Както е за всички сенатори.

Крийси поклати глава.

— Това не е достатъчно… Джим, ще трябва да живееш с този човек и с двамата му партньори, докато тази история свърши. Не само заради теб, но и заради мен. Ще трябва да живееш с тях двайсет и четири часа в денонощието… ще бъдат до теб, дори когато си в тоалетната… двайсет и четири часа в денонощието, Джим. Така трябва да бъде… докато операцията свърши, а това може да трае месеци или година и повече.

Сенаторът попита, сякаш Френк Милър не съществуваше:

— Кой е той?

Крийси отвърна, сякаш Френк Милър не седеше между тях:

— Бил е наемник. Австралиец. Когато работата на наемниците стана недостатъчна, влезе в охранителния бизнес. Изкара няколко години в Германия и Италия и се грижеше за индустриалци, които бяха мишени на терористични групировки… Той е най-добрият. Никога не е губил клиент.

Сенаторът погледна към австралиеца.

— И му трябват още двама души за помощници?

Крийси махна с ръка.

— Трябва да спи… от време на време да си намира жена… или ще те накара ти да му намираш. — На устните на Крийси се появи полуусмивка. — Не се безпокой, Джим, те са дисциплинирани. Прави каквото ти кажат… във всичко. Това е твоят живот, а и моят.

— Той и партньорите му сигурно са скъпи — предположи сенаторът.

— Да. Най-добрите винаги са. Но се получава една странна ирония, нещо като аферата Ирангейт — Джибрил плаща заплатите им.

На лицето на сенатора се изписа изненада. Крийси поясни:

— Джибрил е платил на Ролингс много пари за имената ни. Аз възстанових една част. Няколко месеца ще плащам от тях на Френк и неговите момчета.

Сервираха вечерята и Хенри преля виното в гарафа. Отнасяше се към Крийси като към завърналия се блуден син.

Сенаторът забеляза, че австралиецът изобщо не пи вино. Само минерална вода. Забеляза, че не говори много, че очите му непрестанно обхождат масите и наблюдават всяко движение в залата. При кафето австралиецът каза на Крийси нещо на френски. Крийси отвърна на същия език и после се обърна към сенатора:

— Джим, и двамата забелязахме, че тук има кука. Сам е, там в ъгъла. Не се обръщай, но предполагам, че е федерален. Да не би приятелят ти Бенет да бди над теб?

— Възможно е — призна сенаторът. — Може би се пита какви ги върша. Може би се тревожи за мен.

— Можеш ли да му се обадиш и да му кажеш да стои настрана? Важно е.

— Много е важно — добави австралиецът. — Не искам външни хора да се мотаят наоколо.

Сенаторът вдигна пръст и след секунди оберкелнерът бе до него.

— Донесете ми телефон — каза рязко сенаторът.

Минута по-късно набираше номера върху портативен апарат. Отговориха му. Сенаторът каза в слушалката:

— Къртис, ако знаеш къде вечерям, значи ме следиш. Искам да спреш веднага. Ако не, ще имам неприятности.

Върна телефона на навъртащия се келнер.

Три минути по-късно в ресторанта влезе мъж. Отиде до човека в ъгъла, който вечеряше сам и прошепна нещо на ухото му. Мъжът поиска сметката и я плати. Двамата мъже излязоха, без дори да погледнат сенатора.

— Така е по-добре — каза австралиецът. — Сега, ако някой ви наблюдава, ще знам кой е.

— Сигурен ли си, че е Джибрил? — попита сенаторът Крийси.

— Той не би платил за нищо… той е моята мишена.

— Кога започваш?

— Вече съм започнал.

— Колко време?

Крийси вдигна рамене и отпи от виното си.

— Работя бавно и много внимателно. За съжаление Джибрил знае, че идвам. Дамаск не е лесен град. Той има огромни протекции. Както от своите хора, така и от сирийското разузнаване. — Пак отпи от виното си и после погледна сенатора в очите. — Но Джибрил е жив мъртвец. Трябва ми малко време да си наточа оръжието… малко време да се поти и да чака. Обещавам ти, Джим, че последните думи, които ще влязат в ушите му, когато умира, ще бъдат Хариет, Надя и Джулия. Ще знае защо е умрял.

Сенаторът пресуши чашата си и тихо каза:

— Никога преди не съм мразил никого. Случвало се е да не харесвам някого… много пъти. Но никога не съм мразил. Мразя Джибрил от душа и мразя Джо Ролингс. Този човек ме измами и след това ме продаде.

Крийси поклати глава.

— Не мрази Ролингс. Безсмислено е да мразиш мъртвите.

Сенаторът вдигна поглед към него.

— Ти си го очистил?

— Между очите.

Сенаторът отново имаше делова среща на другата сутрин.

— Най-лошото изобретение на Америка — оправда се той на тръгване.

Когато ставаше, Френк Милър го спря:

— Чакайте.

Австралиецът стана, отиде до вратата на ресторанта и излезе на улицата. Върна се две минути по-късно и кимна към масата.

— Внимателен е — отбеляза сенаторът пред Крийси.

— Той сега е всичко за теб, Джим — каза Крийси и се усмихна. — Представи го на добермана си, ще се разбират добре. Бъди прям с него. Ако се отделиш от него, се отделяш от мен. Мисли си за едно. Джибрил може да има сто бодигарда. Всички с тежко въоръжение. Но би бил по-сигурен единствено с Френк Милър.

Стиснаха си ръцете и сенаторът излезе с австралиеца, който го следваше като сянка.

Хенри донесе голяма чаша „Хенеси екстра“ и я сложи пред Крийси.

— Върни се поне още четири пъти — каза с усмивка той. — Имам останали само четири бутилки от „Ротшилд’49“.

Крийси кимна признателно, усмихна се и помоли за телефон.

Набра номера по памет. Когато му отговориха, каза:

— Идвам след двайсет минути, Трейси. Бъди гола.

Гласът отсреща отговори:

— Гола съм.

 

 

Най-добре се преценява красотата на една жена, когато спи. Хитруването го няма. Ако виното показва истината, то сънят показва красотата.

Беше ранна утрин. Той излезе от банята и дръпна пердетата. Слънчевата светлина заля стаята и се отрази от бледите стени върху лицето й. Той седна на ръба на леглото и се загледа в нея. Гледаше я като хищник, който не знае какво преследва. Тя беше потънала в дълбок, засищащ сън. Извивките на лицето й бяха като на дете. Той помисли за своето дете. За Джулия. Помисли си за живота и за загубата.

Помисли за това какво прави и защо. Беше правил всичко това и преди. За миг си представи, че е на пътечка за бягане и върви към нищото. Помисли за миналия живот на Майкъл и неговото бъдеще, опита се да прецени какво мисли за момчето, но не успя. Помисли си за сенатор Джеймс Грейнджър, за Френк Милър, Тирбушона и Тирбушон Две. За това какво прави и защо.

Нямаше нищо.

Само една пареща вълна го заля отвътре. Но умът му остана студен. Помисли за жена си Надя и за дъщеря си Джулия.

Отпусна се на леглото и докосна лицето на детето-жена.

Жената се събуди и те се любиха.