Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (10)

9.

Момчето беше в басейна и плуваше равномерен кроул. Не чу, че вратата се отваря. Не ги видя да влизат. Крийси остави чантата и куфара, хвана жената под ръка и я поведе към басейна. Момчето направи бърз завой и отново заплува. Те стояха и го гледаха. В другия край то отново зави, но вече се изморяваше. По средата на обратния път ги забеляза, но не наруши ритъма на движенията си. Стигна края на басейна под краката им и се опря с лакти на ръба, гърдите му се вдигаха и отпускаха.

— Колко? — попита Крийси.

Момчето вдигна поглед към него: черна коса, тъмни очи, матово лице.

— Сто и двайсет. А утре ще те бия на колкото искаш — на две дължини, на пет или на сто.

Жената се обърна и погледна Крийси в лицето. За пръв път го видя да се усмихва.

— На какво се обзалагаш? — каза той.

В отговор момчето се засмя.

— Огледах пещерата под твоя кабинет, където е виното. Френското и италианското вино. Направих списък на всички етикети. Отец Мануел е познавач. Каза, че всички са добри, но най-доброто е „Шато Марго“. Попита ме от коя година е. Когато му казах, че е от седемдесет и първа, очите му светнаха и той облиза устни… така че залогът е бутилка „Шато Марго“ седемдесет и първа.

— Сам ли ще я изпиеш?

Момчето отново се засмя.

— Ще я дам на отец Мануел, но ако той не я сподели с мен, повече няма да му проговоря.

Крийси кимна и направи жест към жената.

— Това е Леони… жена ми.

Момчето се измъкна от басейна и протегна мократа си ръка.

Тя я пое и промълви:

— Здравей, Майкъл, наистина ли си направил сто и двайсет дължини?

Той я погледна право в очите.

— Да, аз нямам навика да лъжа.

Крийси видя на лицето й объркване. Посочи куфара и чантата до вратата.

— Майкъл, би ли занесъл нещата в спалнята ми, докато разведа Леони из къщата.

Той я хвана под ръка и я отведе.

Едва след като момчето тръгна надолу по хълма и те седяха под навеса, тя проговори:

— Ти беше прав за две неща. Тази къща ще ми бъде убежище през шестте месеца. Харесва ми. Твоята жена е имала чудесен вкус. Тук се чувствам някак в безопасност. Не ме интересува какво мислят за мен хората на острова. Могат да мислят каквото си щат.

Тя пиеше джин с тоник, а той — чаша светло.

— И си прав за Майкъл… той със сигурност няма да предизвика каквито и да е майчински инстинкти у мен… или у която и да е друга жена. — Тя се усмихна, но това бе тъжна усмивка. — Той е толкова студен, колкото си и ти.

Крийси отпи от питието си и не каза нищо.

Тя продължи:

— Необходимо ли е да спя с теб в това огромно легло?

Крийси кимна.

— Ако не го правиш, жената, която чисти, ще разбере. Тя ще търси косми по възглавницата, ще гледа как са подредени дрехите ти в стаята… Ще го усети инстинктивно. Ако тя разбере, всички ще разберат. Когато комисията одобри осиновяването и минат няколко седмици, ще можеш да спиш в друга спалня. — Той отпи глътка и продължи: — Както вече ти казах, не трябва да се притесняваш… в каквото и да ме обвиняват, аз не съм изнасилвач.

Тя трябваше да попита.

— Не ме ли намираш привлекателна?

Той сви рамене.

— Намирам, че си добра актриса. Между другото, можеш ли да готвиш?

Тя вдигна глава и се засмя силно, но това не беше приятен звук.

— Да, Крийси, мога да готвя. Казвали са ми, че готвя много добре, но предполагам, че зависи кой го яде. Кои са любимите ти неща?

— Не съм претенциозен. — Той посочи голямото каменно барбекю, долепено до градинската стена. — Обичам пържоли и котлети… разни неща на грил. Обичам и печено… особено говеждо. Показах ти магазина на месаря. Кажи му, че ако не ти дава най-доброто говеждо на острова, ще му отрежа топките и ще си направя барбекю от тях.

— Предполагам, че той вече го знае.

 

 

Както обикновено в неделя, Крийси отиде във фермата на Шембри, за да обядва с Пол, Лора и Джоуи.

Влезе в къщата с необичайно усещане и трепет. Те не бяха просто семейството на Надя. Не беше и само признателността, че на два пъти го бяха лекували, докато оздравее. Свързваше ги истинско уважение.

Те изказваха мненията си, особено Лора, и той харесваше мислите им. Знаеше, че като си е довел жена само след пет месеца, ги е наранил дълбоко. Знаеше, че приятелите им бяха изразили съчувствие. Те бяха силни хора и не биха желали да ги утешават.

Но сякаш нищо не беше се променило. Говориха за ранната доматена реколта, за политиката на новото правителство относно земеделието. Никой не спомена за новата му съпруга или за предстоящото осиновяване. Сякаш нищо не се бе случило.

След късния обяд той седна във вътрешния двор с Пол и Джоуи. Гледаше на младия мъж повече като на син, отколкото като на девер. Внимателно го подкачаше за приятелката му, с която се срещаха повече от година. В традиционното гоцитанско общество момчето се среща с момичето в продължение на много месеци. Ако я заведе вкъщи или отиде в нейния дом, нещата се задълбочават. Доста месеци по-късно те ще се сгодят, а това вече е изключително сериозна работа. Годежите в Гоцо не се развалят. Продължават най-малко година и тогава идва сватбеното пиршество.

— Как е Мария? — попита Крийси.

Младият мъж вдигна рамене.

— Добре.

— Вчера видях родителите й в Рабат… Пийнахме по едно с баща й… добри хора… добро семейство.

Джоуи отново вдигна рамене и не каза нищо.

— Имат страшно хубава къща. Виждал ли си къщата, Джоуи?

— Разбира се.

— Влизал ли си вътре?

Джоуи леко се размърда на стола.

— Не.

Пол се подсмихваше. Крийси си наля още вино, наля и чашата на Джоуи и каза замислено:

— Страшно хубава къща… момичето също е хубаво. Видях я в петък в „Гленийгълс“, с приятелите й. Оня полицай, Марио, се опитваше да я заговори. Познаваш Марио, нали?… Оня високия, хубавеца с черния мустак.

Джоуи изсумтя, вдигна празната кана за вино и отиде в кухнята.

Пол тихо се засмя.

— Ако аз кажех това, щеше да се сърди с дни.

— Тя е добро момиче, Пол, и от добро семейство. Проблемът при Джоуи е, че той продължава да мисли за идващото лято и за танците с русите туристки в дискотеките.

Фермерът кимна.

— Прав си. Рядко го виждаме през юли и август, а бащата на Мария не я пуска навън след десет часа вечерта. Нещо да предложиш?

Крийси помисли малко, после каза:

— Сетих се за оная стара полусрутена ферма на края на твоя парцел, дето беше на чичо ти. Кажи на Джоуи да започне да я ремонтира… Той е сръчен и като мен обича да работи с ръцете си. Кажи му, че мислиш да я продаваш. Цените на старите къщи скачат главоломно и туристите ги купуват. След като я поправи, ще вземеш за нея трийсет хиляди и повече. Аз ще идвам да му помагам. Ще бъде като едно време, когато той и аз работихме заедно по подновяването на каменните стени на тази ферма.

Фермерът се усмихна в отговор.

— И тогава ще помисли за семейство.

Американецът кимна и каза тихо:

— Пол, време е ти и Лора отново да имате внуци.

След като Крийси тръгна с Джоуи да пият по едно в „Гленийгълс“, Лора излезе във вътрешния двор, седна до съпруга си и си наля първата чаша вино.

— Тя е добра готвачка, Пол.

Фермерът я погледна въпросително.

— Обикновено яде два пъти повече. Тя го е нахранила добре — въздъхна Лора.

— Предполагам, че това все пак е нещо.

— Да — каза Лора твърдо. — Това наистина е нещо.