Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (41)

40.

Черната кутия изписука отново след десет минути — пак беше проверка. Но пет минути по-късно писукането продължи дълго. Милър си водеше бележки. После изпрати отговор, обърна се усмихнат и съобщи:

— Открили са резервния екип.

— Къде?

— На около миля от дома ви. Те са в малък бял камион. Поне двама от тях и вероятно още двама отзад.

— Откъде знаете, че са те?

— Защото двамата са излезли, отворили предния капак и започнали да бърникат двигателя. Единият от тях бил най-младият брат Морети.

— Какво ще правите по въпроса?

— Ще се погрижат за тях — спокойно отговори Милър.

Погледна часовника си, после Никол и каза:

— Още петнайсет минути.

Тя кимна, стана и отиде в спалнята. След две минути излезе в морскосиньо палто и с малка чанта в ръка. Остави чантата до вратата и се върна на канапето. Черната кутия записука отново. Когато най-сетне спря, Милър натисна бутона пет пъти поред и се обърна към Грейнджър.

— Ченге е.

— Кое?

— Човекът, който очаквахме да се появи и да се мотае близо до входа.

— Ченге! — възкликна невярващо сенаторът.

— Един от „войниците“ на Морети, облечен като ченге.

— Откъде знаеш?

— Стар номер — отвърна Милър. — На „Червените бригади“ в Италия и на ударните отряди, които работят за дясното крило в цяла Централна и Южна Америка. Никой няма да заподозре едно ченге.

— Но как може да си сигурен?

Милър отново вдигна ръка.

— Спотайвал се до едно дърво на десет ярда от входа, в сянката. Истинските ченгета не се спотайват в сянката. Крие се, защото някоя истинска патрулна кола може да мине край него. Тогава лесно ще се дръпне зад дървото. Не се тревожете, той е „войник“ на Морети. — Вдигна рязаната пушка и я закопча към коланите. Четирите й къси дула бяха насочени надолу. После закопча полуавтоматичния пистолет по същия начин. Наметна шлифера, без да го закопчава. Той увисна над оръжието и го покри.

— Хайде да го преговорим отново — подкани той Грейнджър. — Вие излизате от вратата и правите три малки крачки напред. После спирате и вдишвате нощния ветрец. Ченгето ще тръгне към вас и ще каже нещо. Не обръщайте внимание на това, което казва. Когато стигне на около четири ярда от вас, казвате силно: „По дяволите, забравих нещо“. Обръщате се рязко и бързо се връщате към вратата. Стоите вътре с Никол, докато не чуете сигнала. — Милър отново почука по масата три пъти, пауза, още три пъти.

— Тя с нас ли идва? — попита сенаторът.

— Само донякъде. Можете да се сбогувате в коридора. — Очите му огледаха стаята, а после се спряха на часовника и той натисна бутона на черната кутийка. След пет секунди мушна кутийката в джоба на шлифера си. Обърна се към Грейнджър: — Хайде сега да действаме!