Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (48)

47.

Майкъл лежа неподвижен като камък четири часа. Беше един неделен следобед, две седмици след пристигането на Рамбахадур Рай. От четири часа лежеше върху купчина камъни в градината между палмовите дървета. Не знаеше къде е гурката.

Всъщност Рамбахадур Рай седеше с кръстосани крака върху равния под на хола и наблюдаваше градината. Но през последния час не гледаше младия мъж. Взираше се в морето, мислите му бяха далеч. Накрая погледна часовника си, вдигна се на крака и излезе. Майкъл не го чу да се приближава. Почувства само докосване по рамото си и глас, който каза: „Камъкът може да мръдне“.

Вечерта Рамбахадур Рай сготви овнешко с къри. Беше донесъл някои подправки със себе си и след първата хапка Майкъл помисли, че устата му се е запалила.

— Добро ли е? — попита гурката.

Майкъл напълни дробовете си с въздух, стисна зъби и кимна.

— Направих го леко. — Рамбахадур се усмихна. — Зная, че някои хора не го обичат твърде люто. На един британски офицер му трябва поне година в гуркски батальон, за да може да яде къри, както ние го обичаме. — Той се ухили и показа жълти зъби. — Това е традиция сред тях. Смятат се за мекушави, ако го покажат. Повярвай ми, тази първа година минават през същински ад.

Майкъл пое глътка студена бира и после още една хапка къри. Хвърли поглед към Крийси. Челото му блестеше от пот, но той дъвчеше равнодушно.

Майкъл си помисли, че Крийси страда. После си помисли, че ако Крийси страда, без да го показва, той също ще го постигне.

— А сега ще стрелям ли с пушката? — попита той гурката.

Рамбахадур поклати глава.

— Утре и в понеделник ще учиш как да я държиш, как да я носиш, как да се грижиш за нея и да я поддържаш. Някога имал ли си любовница, Майкъл?

На лицето на Майкъл се изписа изненада. Той хвърли поглед към Крийси, който го гледаше заинтересувано, блесналото му чело беше вече мокро. Потта се стичаше по страните му. Той я избърса с кърпата, като продължи да гледа по-младия мъж.

— Ами да — промълви Майкъл.

— Колко? — попита гурката.

— Е, не много — размърда се Майкъл на стола си.

— Колко?

Майкъл спря поглед върху купата с къри в средата на масата и замълча.

— Отговори на учителя си — каза Крийси пресипнало.

— Само две — едва чуто отвърна Майкъл.

Рамбахадур кимна доволно.

— Добре. Значи не си твърде разглезен за новата си любовница, която ще срещнеш утре.

— Нова любовница!

— Да, ще я прегръщаш, галиш и ще се отнасяш с нея като с кралица. Дори ще спиш с нея.

Майкъл започна да схваща за какво става дума. Усмихна се и попита:

— Как е името й?

— Името й е Хеклер и Кох, Пе Ес Ге 1, най-добрата оптическа пушка, с която някога съм стрелял. Тя не е от най-новите. Сега имат някакви фантастични оръжия, особено в Америка. Но е силна, на нея може да се разчита и никога на ме е предавала. И ти казвам, Майкъл, тя е по-красива от двете любовници, които си имал, по-красива от всички, които някога ще имаш.

— Е, и кога ще мога да стрелям с нея? — нетърпение напираше в гласа на Майкъл.

— Когато я съблазниш — отговори Рамбахадур.

Той се протегна и премести купата с къри към момчето.

— Вземи си още малко, Майкъл. Мисля, че кърито ти харесва.

Майкъл въздъхна незабележимо и се пресегна за бирата си.

Не я съблазни. Тя съблазни него. На сутринта Рамбахадур излезе от спалнята си с дълъг, ръчно изработен кожен куфар. Сложи го върху масата под зеления навес, нагласи шифровите ключалки и вдигна капака. Тя беше пристегната, поставена в легло от мека велурена кожа. В другите вдлъбнатини имаше дневен мерник, нощен мерник, уред за измерване на скоростта на вятъра и четири пълнителя.

Рамбахадур разкопча кожените каиши, направи жест към Майкъл и каза:

— Запознай се с любовницата си.