Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (65)

64.

Той я взе от „Хийтроу“ с раздрънкания й форд фиеста. Докато пътуваха в тежкия вечерен трафик към Лондон, каза:

— Запазил съм маса в „Лу Пескадо“. Имат превъзходни морски деликатеси.

Тя се засмя.

— Миналата вечер с Майкъл ядохме омари. При Сами.

— Ти го разглезваш — каза той строго, но с усмивка. — Е, та къде би искала да отидеш?

— Какво ще кажеш за онова индийско местенце, до Глочестър Роуд? Наистина обичам хубаво къри.

— Няма проблем. — Той погледна часовника си. — Да отидем направо там и след това в апартамента. Имам малка изненада за теб.

— Каква?

— Просто изненада.

Тя наблюдаваше големите му ръце върху малкия волан. Пресегна се и докосна лявата му ръка.

— От какво са тези белези, Крийси?

Реакцията му бе мигновена. Той дръпна ръката си като опарен. Колата му залитна надясно и почти се удари в един камион в съседната лента.

Тя се отдръпна шокирана, докато той изправяше колата. Погледна лицето му. Забеляза студеното му изражение. Попита загрижено:

— Какво казах? Нещо лошо ли направих?

— Нищо — промърмори той, — просто…

Тя отново се вгледа в лицето му и видя как той се мъчи да открие точните думи.

— Ако не искаш да говориш за това, аз те разбирам — каза нежно тя.

Той поклати глава.

— Не е това. Просто преди няколко години един човек, седнал до мен в колата, докосна ръката ми като тебе и ми зададе същия въпрос.

— Жена?

— Не. Едно младо момиче.

Те пътуваха мълчаливо, после тя промълви:

— Момичето в Италия… това, което бе убито?

— Да.

Тя докосна ръката му отново и каза:

— Толкова съжалявам, Крийси.

Той поклати глава, вдигна ръка от волана и погледна белезите. Тихо й разказа:

— Стана, докато бях с легиона във Виетнам. Току-що бяхме загубили битката при Диен Биен Фу. Бях пленен заедно с много други мъже от легиона. Марширувахме много мили през джунглата към един лагер за военнопленници. Мнозина умряха по пътя. Аз оживях. В лагера ни разпитваше един млад капитан от Виет Мин, френски възпитаник. Имаше много въпроси. Ръцете ми бяха пристегнати за една маса. Отказах да говоря. Капитанът пушеше много. Нямаше пепелник.

Пътуваха в пълна тишина, после той я погледна. Отново усети онова чувство за дежавю^[1] и се чу да казва думите, които бе казал на момичето преди години.

— Понякога по света стават лоши неща.

Чувството за дежавю драматично се усили, когато чу отговора й. Тя се усмихна топло, отново докосна ръката му и каза:

— Но се случват и хубави неща.

В ресторанта настроението им се оправи. Беше малък, тъмен и интимен. Седяха на една ъглова маса и държаха ръцете си между четирите различни ястия с къри. Не говореха много. Някак си не беше необходимо. Предстоящата операция изобщо не се споменаваше. Кратките им реплики се отнасяха до Гоцо.

Тя искаше да направи някои промени в градината и да предекорира гостната. Повдигна въпроса нерешително, като знаеше, че цялата къща и градината са планирани от Надя. Това не му направи впечатление.

— Сега това е твоя къща — каза той. — Трябва да вложиш в нея собствения си характер. Надя би разбрала. — Той направи пауза и леко се усмихна: — Надя би те харесала.

Усети лекотата, с която той говореше и попита:

— Тя приличаше ли на Лора?

— Да, в много отношения. И в много отношения приличаше на теб. — Той рязко смени темата. — Но миналото е минало. Какво искаш да правиш утре?

Тя помисли и после отговори:

— Сутринта искам да се излежавам дълго. После искам да отида на пазар. Искам да купя нови платове за тапицерия и завеси и някои неща за кухнята.

— Искам да сключим една сделка с теб — каза той. — Всичко това ще направиш сама, защото мразя пазаруването, после вечерта ще отидем на кино, ще хапнем някъде, ще отидем в някой клуб и ще потанцуваме.

Тя се усмихна.

— Съгласна съм.

Той успя да намери място за паркиране на улицата срещу апартамента й. Изненадата беше бутилка изстудено шампанско розе.

— Да го изпием в леглото — предложи тя очарована.

Съблякоха се, докато се целуваха и почувствали взаимното привличане, легнаха в леглото с две чаши, а шампанското оставиха в кофичка с лед на пода.

Правиха любов между глътките шампанско и насладата им беше съвършена. Когато заспаха, бутилката беше полупразна. Три часа по-късно тя го събуди, пак се любиха и изпитаха същата наслада. Когато заспаха, бутилката шампанско беше празна.