Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (22)

21.

Настроението на Джоуи беше достатъчно мрачно, за да го забележи и Крийси. Работеха заедно на къщата. Беше четвъртък и Майкъл беше във форт „Свети Елмо“. Строяха стена от сух камък, за да терасират една малка градина.

— Какви проблеми имаш? — рязко попита Крийси.

Джоуи вдигна един камък за стената и се обърна да го погледне. И двамата бяха без фланелки под горещото слънце, и двамата се потяха.

— Защо не аз? — попита Джоуи.

— Какво не аз?

Младият мъж намести още един камък върху стената и отвърна:

— Защо не тренираш мен за тази работа?

— Коя работа?

— Много добре знаеш коя работа. Не съм глупав, Крийси. Зная защо толкова бързо се ожени повторно. Зная колко много обичаше Надя… просто мечтая и аз така да обичам Мария… знам го от малко момче. Зная какво си правил в Италия… как работи умът ти. Няма начин да ги оставиш да се отърват от убийството на Надя и Джулия. Ти вече застаряваш, затова тренираш Майкъл да ти помага. Той ходи два пъти седмично в Малта, във форт „Свети Елмо“.

— Той ли ти каза това?

Джоуи поклати глава.

— Не беше нужно. Имам приятел в частта на Джордж Замит. Той ми каза. Освен това Джордж ми е братовчед.

— И той ли ти каза?

— Не. Но когато го попитах, не отрече. Просто отказа да говори за това.

И двамата вдигнаха по камък за стената и Джоуи попита с горчивина:

— Защо не мен? Защо Майкъл? Аз съм млад и във форма и имам по-добър мотив. Надя беше моя сестра, а Джулия — моя племенница. Обичах ги колкото и теб… защо не мен?

Той се наведе да вдигне един тежък камък в краката си. Крийси се приближи, грабна камъка и го метна върху стената. Обърна се и се усмихна на по-младия мъж:

— Значи застарявам, а?

Джоуи не отвърна на усмивката. Той настоя с мрачно лице:

— Защо не аз?

Крийси отговори:

— Вярно е, че не си глупав, така че използвай проклетия си акъл за разнообразие, вместо щеката си, и ще разбереш.

Обърса потта от челото си и се върна към строежа на стената.

Двамата работиха мълчаливо няколко минути. Джоуи все още беше намусен.

Накрая Крийси каза тихо:

— Родителите ти имаха две дъщери и син, а имаха и внучка. Сега имат само теб. Цялата им любов се съсредоточи върху теб, а сега и върху Мария.

Метна още един камък и продължи строго:

— Сега ме слушай, тъп тиквеник такъв, ще завършим тази къща за около два месеца. Понеже тръгнах против местните традиции и благодарение на майка ти ми се размина, ти ще се сгодиш за Мария идната седмица. Ще се ожените месец по-късно. Тя ще има бебе след девет месеца. — Със сумтене вдигна един тежък камък. — Ако не — каза, — саморъчно ще ти откъсна щеката.

Продължиха да работят мълчаливо, след малко Крийси промълви:

— Знаеш какво мисля за твоите родители. Никога преди не съм имал семейство, а това, което имах, го няма вече. Пол и Лора са единственото семейство, което ми остана… и предполагам, и за теб.

Джоуи се усмихна и каза:

— Ами Майкъл? Сега той е твой син.

Отговорът на Крийси беше рязък.

— Той е оръжие. Или ще бъде след шест месеца.

Младият мъж се изправи и го погледна.

— Никакви чувства ли не изпитваш към него?

— Никакви.

— А към Леони?

— Тя е просто необходимост.

Те продължиха да работят, после Джоуи взе да размишлява на глас:

— Ти ме привърза към тази къща. Знаеше добре, че след като съм я ремонтирал, ще поискам да живея в нея. Пробута ми целия този боклук за арки и греди и всичките спорове за това, къде трябва да бъдат кухнята и спалнята. Ти ме накара да споря. Накара ме да го взема присърце. Беше наясно какво правиш.

Крийси избърса потта от лицето си и се усмихна.

— Нещастен ли си от това? — попита той. — В края на краищата тя е чудесно момиче. Твърде добра е за теб, бих казал. Би била по-добре с Марио, полицая. Той е по-готин и има постоянна работа.

— Той е тъпак — отговори Джоуи и после се усмихна: — Не, не съм нещастен и ще направя каквото казваш. Идната събота ще се сгодим и месец по-късно ще се оженим. Довечера ще отида да се видя с родителите й и ще уредя нещата.

— Сигурен ли си, че тя ще те приеме? — сериозно попита Крийси.

Джоуи само се ухили и вдигна още един камък.

Няколко минути по-късно Крийси каза:

— Няма да мога да ти помагам следващата седмица. Леони отива в Малта да се види със своя приятелка, а аз ще заведа Майкъл в Комино.

— В хотела ли ще отседнеш? — попита изненадан Джоуи.

Крийси поклати глава.

— Не, ще отидем от другата страна на острова.

— Но там няма нищо. Той е съвсем запустял.

— Точно затова — отговори Крийси. — Ще го науча как да живее от земята и морето. Кои растения са ядливи и кои растения са отровни. Как да оцелее само с няколко риболовни влакна и нож.

— Но там почти няма растителност — каза Джоуи. — Само скали и варовик…

— Има достатъчно растения — каза Крийси. — Просто никога не си ги забелязал, а освен това има и море, а в морето има риба. Човек, който знае как, би могъл да живее там до старини. Не забравяй, Джоуи, че там има и животински свят. Зайци, мишки, плъхове, змии и дори скакалци.

На лицето на Джоуи се изписа учудване.

— Ти би ял плъхове, мишки, змии и скакалци?

Крийси кимна.

— Ако е необходимо. Правил съм го и преди. В някои африкански страни плъх на скара се смята за деликатес, а печеният скакалец е вкусно блюдо.

— Искаш да кажеш, че ще отидеш там само с няколко метра риболовно влакно и нож? — с интерес попита той.

— Точно така.

— И нищо друго?

— Нищо. Само дрехите, които са на нас.

— Ами вода? Питейната вода на острова е само в бутилките в бара на хотел „Комино“.

Джоуи се засмя.

— Правителството се опитва да открие вода там от години. Хотелът трябваше да си построи собствен снабдителен център. И двамата ще умрете от жажда след няколко дни — продължи Джоуи.

Крийси попита много сериозно:

— Ти си фермер, Джоуи, откъде взимат водата си растенията на Комино?

— От земята — отговори Джоуи. — През първия дъждовен сезон, после я съхраняват за сухия сезон. — Той вдигна поглед към синьото небе. — А дъждовният сезон свърши, Крийси. Не вярвам да завали до септември или октомври.

— Откъде взимат водата си зайците, Джоуи?… В Комино има зайци. Откъде взимат водата си плъховете, мишките, змиите и скакалците?

Джоуи помисли и попита:

— Откъде?

— От растенията, които съхраняват вода. Знаят кое растение съхранява вода най-добре и как да я изтеглят от него; освен това има и начини да пиеш морска вода, ако знаеш как.

Джоуи вдигна още един камък и внимателно го разположи върху стената.

— Да строиш сух зид от камъни е като да редиш пъзел. Всеки камък трябва да пасва точно. — Той погледна над стената към остров Комино, две мили по-далече. — Мога ли да дойда с теб? — попита.

— Ако ще се сгодяваш следващата събота, ще бъдеш достатъчно зает. Освен това Пол има нужда от тебе тук.

— Крийси, нали знаеш, че тук годежните тържества и сватбите се организират от майката на девойката. Дори ако се опитам да се намеся, няма да ме допуснат. Що се отнася до фермата, ще викна един приятел да помага. Той няма работа. Ще му дам нищожното подаяние, което татко ми дава за робския труд по дванайсет часа на ден.

— Нищожно подаяние? Имаш два коня, с които се състезаваш по време на панаира, мотоциклет „Хонда 250“ и онази тойота, която купи преди няколко месеца. — Крийси посочи към завършената къща. — И без съмнение, няколко дни след като се сгодиш, Пол ще припише това място на теб. Не ми пробутвай твоите измислици за някакво подаяние.

Джоуи се ухили и после лицето му отново стана сериозно.

— Може ли да дойда с теб, Крийси? — попита пак.

Крийси разбра, че младият мъж иска да покаже своята преданост. Внимателно подреди думите си, сложи ръка на рамото на Джоуи и каза:

— Да, можеш да дойдеш. На Майкъл това ще му хареса… а също и на мен. Джоуи, когато работата стане сериозна, ти определено можеш да помогнеш. Когато Майкъл и аз заминем, а това може да стане след много месеци, искам ти да се преместиш в моята къща и да уредиш нещо като оперативна база. Ще пристигат и заминават лични съобщения от различни части на света. Докато сме в Комино, ще те осведомя за ситуацията и ще ти кажа всичко, което знам. После ще те информирам за нейното развитие. Ще ти се доверя напълно.

Той отмести ръката си от рамото на младия мъж и леко го плесна по лицето.

— Ще бъдеш част от това, Джоуи. Частта в Гоцо. Много важна, дори съществена част. Може дори да стане малко опасно. Хората, които са сложили бомбата в „Пан Ам-103“ знаят, че вървя по следите им. Не знаят къде съм и къде живея. Ако открият, моята къща ще стане мишена. Ще трябва да вземеш предпазни мерки.

— Кои са те? — попита Джоуи. Гняв проблясваше в очите му.

— Ще ти разкажа на Комино — отговори Крийси, — също и за мерките, които ще вземеш. А твоят приятел от отряда на Джордж Замит какво ти каза за Майкъл?

— Че е дяволски добър — отвърна Джоуи. — Джордж и другите инструктори му отделят доста внимание.

— А какво е твоето мнение за Майкъл?

Младият мъж се съсредоточи и после отговори:

— Харесвам го. Той не се сприятелява лесно, нито пък аз, но мисля, че ще станем добри приятели. Умен е и е някакъв самотник. — Усмихна се. — Нещо като теб. Той знае ли в какво се забърква?

Крийси кимна.

— Знае точно в какво може би се забърква. Възможно е да не се забърка в нищо. Възможно е да успея да свърша работата сам. Не съм чак толкова стар, все още.

Джоуи се усмихна и попита:

— Ще ми станеш ли кум?

— Ще бъде чест за мен и ще те изритам по задника, ако не ме направиш кръстник на първото си дете.

— Окей.

— Разбрахме се — каза Крийси, — и ще помоля Майкъл да бъде шафер на сватбата… ще трябва да му купиш костюм… впрочем, той се раздели с девствеността си.

— Досетих се…

Младият мъж отново гледаше към Комино.

— Ще бъде една интересна седмица — промълви той.

— Така е — съгласи се Крийси. — И изобщо не си въобразявай, че ще се промъкваш през нощта в хотелския бар.