Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (62)

61.

Майкъл изми ръцете и краката си и последва учителя си през входа на претъпканата джамия. Постлаха молитвените си килимчета едно до друго на прашния под и коленичиха с лице към Мека. Учителят слушаше внимателно как Майкъл наглася интонацията на молитвите си.

Час по-късно седяха край една сергия с храна и учителят внимателно наблюдаваше Майкъл, докато той ядеше от дузина блюда.

Учителят беше доволен. След още няколко дни Майкъл щеше да е готов да влезе в която и да е арабска джамия или пазар и да бъде приет като напълно чистокръвен арабин, но такъв, който е прекарал по-голяма част от живота си сред европейска култура. Учителят знаеше възрастта на ученика си и се учудваше на неговата увереност. Той се държеше със самочувствието на трийсетгодишен, много пътувал мъж.

След като напуснат Тунис, учителят никога повече нямаше да види ученика си. Такава беше уговорката. Учителят не се привърза към своя ученик, но осъзна, че е започнал да го уважава. Крийси щеше да бъде доволен.