Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (42)

41.

В коридора Милър направи знак на Никол. Тя се дръпна встрани и остави чантата в краката си. Изглеждаше напрегната. Също и Грейнджър.

Милър рязко разтвори шлифера си, откопча рязаната пушка и я взе в лявата си ръка. Приближи се до вратата, обърна се и погледна сенатора.

— Готов ли сте? — попита.

Грейнджър пое дълбоко дъх и тихо подкани.

Милър посочи с пушката към вратата и кимна.

— Да тръгваме тогава. Не бързайте, когато излизате, направете го естествено.

Грейнджър отново пое дъх и напълни дробовете си. Тръгна към вратата, отвори я и излезе. Бързо погледна вляво, видя колата, паркирана на около четиридесет ярда. Неговата кола беше до нея. Когато отново се обърна, чу как двигателят се включи и изръмжа. Ченгето излезе от сянката вдясно. Беше висок, млад и тъмен.

— Добър… вечер — извика той. — Случайно да живеете в тази къща?

Приближаваше бавно, с приятен израз на лицето.

Без да отговори, Грейнджър просто го наблюдаваше и преценяваше разстоянието. Осем ярда.

— Имаме малък проблем — настояваше ченгето.

Шест ярда.

— Затова патрулирам тук.

Четири ярда.

— По дяволите, забравих нещо — извика Грейнджър и се завъртя на пети. Беше направил само една крачка, когато чу приглушено тупване зад себе си. Изскърцаха гуми. После бутна вратата. Обърна се, погледна бързо назад и видя ченгето да се гърчи, проснато на тротоара. За миг Грейнджър се озова в коридора, докато Милър тичаше приведен към вратата и крещеше:

— Затвори я!

Черната кола изскърца и спря. От нея изскочиха двама мъже. Един отпред и един отзад.

Пушката на Милър стреля. Мъжът, който беше отзад, падна встрани от колата. Предният бе отхвърлен върху капака. Милър отпусна пушката да увисне на каишите. След половин секунда държеше полуавтоматичния пистолет. Двигателят на колата изръмжа. Двата откоса бяха насочени към гумите. И двата попаднаха в целта. Колата мина десетина ярда и кривна встрани. Шофьорът изскочи и побягна. Милър се обърна вдясно, към звука от стрелба на ъгъла на улицата.

Шофьорът измина само петдесетина ярда, преди да бъде свален от градушка от куршуми откъм насрещната страна на улицата. От една къща изкрещя някаква жена, после настана тишина. Милър огледа улицата. После бръкна в джоба на шлифера си и бързо натисна бутона на черната металическа кутия три пъти.

Отговориха му с едно-единствено писукане и секунда по-късно бял линкълн континентал зави от ъгъла и бавно приближи сградата. Милър се обърна към вратата.

Вътре Грейнджър чу трите отсечени почуквания и после — още три. Отвори вратата. Видя мъртвото ченге на тротоара, двете тела на улицата отпред, по-нататък — повредената кола и зад нея още едно тяло. Белият линкълн отби встрани. Макси Макдоналд беше зад волана. Пресегна се и отвори задната врата. Милър държеше полуавтоматичния пистолет в дясната си ръка. Очите му все още оглеждаха улицата.

— Вие двамата се качвайте на задната седалка — изкомандва той.

Пресякоха тротоара на бегом. Никол хвърли чантата си вътре и се шмугна след нея. Грейнджър я последва и дръпна вратата зад себе си.

За секунда Милър зае мястото до шофьора и линкълнът меко потегли. Никой не проговори, докато не минаха три пресечки. После Грейнджър попита за мъжа в резервната кола на ъгъла.

Макси отговори:

— Рене го извади от строя.

Чуха воя на сирените зад гърба си. Милър натискаше бутона на черната кутия и получаваше серия от писукания в отговор.

След две пресечки свиха в един открит паркинг. Беше почти празен, с изключение на две коли, паркирани една до друга. Едната беше зелен датсун, а другата — черен форд. На шофьорското място на датсуна имаше човек.

— Смяна на колите — обясни Милър. — Сбогувайте се с Никол.

Всички слязоха от линкълна, тя бързо целуна тримата мъже и се качи на предната седалка на датсуна, който стремително потегли.

Все още замаян, Грейнджър извика след колата:

— Благодаря ти.

— Влизайте отзад, сенаторе — нареди Милър. — Още не сме свършили.

Грейнджър се качи в колата, а Макси седна зад волана. Потеглиха към къщата на сенатора. След около миля отбиха встрани и спряха. Макси изключи светлините и погледна часовника си. Беше точно единайсет часът и двайсет минути. Седяха мълчаливо, докато сенаторът попита:

— Какво чакаме?

Макси вдигна ръка.

— Ще останем така само няколко минути.

Чакаха мълчаливо, докато една кола отби зад тях. Грейнджър се обърна да погледне. Беше открит, очукан джип, с един човек в него, когото Грейнджър никога не бе виждал. Светлините на джипа премигнаха два пъти. Макси включи фаровете и подкара, джипът го последва.

Това, което се случи през изминалите минути, щеше да остане завинаги в съзнанието на Грейнджър. Това, което следваше, щеше да се отпечата в него.

На около миля и половина от къщата му имаше отбивка с остър завой. Преди отклонението черната кутия в джоба на Милър изписука. Макси отби встрани и забави. Джипът изръмжа покрай тях. Макси ускори и задържа форда на около седемдесет ярда зад джипа.

— Погледнете — каза той на Грейнджър през рамо.

Сенаторът се наведе напред между двамата мъже и надникна през предното стъкло. Зад ъгъла видя белия камион, паркиран на тревата. Един човек стоеше до него и гледаше към двете приближаващи се коли. На петдесетина ярда от камиона джипът забави ход и спря напречно на пътя. От задната седалка се надигна фигура, облечена в черно. Тя държеше през рамо някаква дебела тръба, дълга четири-пет фута. Предната част на тръбата приличаше на гъба. Грейнджър видя как кълбо от жълто-бели пламъци се отдели като на забавен кадър, сетне бързо набра скорост и профуча към отсрещната страна на улицата. Удари се в камиона, само на инчове от рамото на стоящия там мъж.

Камионът се прекатури настрани, Грейнджър усети в ушите си тътена от експлозията. Макси забави форда до пълзяща скорост. Те видяха как камионът се превърна в огнено кълбо и падна на покрива си. Мъжът, който стоеше отстрани, сега лежеше в тревата. Лежеше неподвижно, но изведнъж започна да се гърчи. Сенаторът премести поглед към улицата. Мъжът от спрелия джип сега държеше автомат. Грейнджър гледаше отблясъците от дулото, докато той изстреля един пълнител в тялото на мъжа на тревата, после се изгуби от погледа му, джипът бързо набра скорост и се отдалечи.

Грейнджър се отпусна на седалката и промълви:

— Имам нужда от един скоч.

— Заслужи си го, Джим — засмя се Макси.

Те подминаха горящите останки и продължиха с равномерна скорост към къщата на сенатора.

— Справи се дяволски добре, Джим — похвали Милър сенатора, докато пътуваха. — Веднага, щом пристигнем, ще се обадиш на твоя приятел Къртис Бенет и ще му кажеш да ти назначи нормална охрана… със семейство Морети е свършено, а след това, което се случи, никой няма да приеме договор за теб.

— Ами другият брат в Детройт? — попита Грейнджър. — Сигурно ще направи опит за отмъщение.

— Той е най-възрастният… Джино. Сега Джино Морети е ходещ труп, а след три-четири дена ще бъде мъртъв труп, като братята си — засмя се Макси.

— Вие ли ще го хванете? — попита Грейнджър.

— Не, Крийси.

— Крийси!

— Да. Вече е на път.

— Той в страната ли е?

Милър отговори:

— Разбира се. Той беше в задницата на джипа преди малко. Справя се с Ер Пе Ге 7 като с коприната върху бедрата на момиче. Както каза Макси, Джино Морети е ходещ труп.

Рене Калар ги очакваше. Стоеше зад входната порта с три черни чанти, наредени до него.

— Какво стана с резервния екип? — припряно попита той.

— Огън — отвърна Милър с усмивка. — Извади ли подслушвателите?

— Готово е — успокои го белгиецът.

Милър се обърна към сенатора:

— Няма да се размотаваме, Джим. Беше удоволствие да се работи за теб… и с теб.

— Със сигурност беше поучително — съгласи се Грейнджър. — Сега какво да кажа на Къртис Бенет? Той ще ми зададе куп въпроси.

— Кажи му истината. Измъкнал си се от охраната си, за да се срещнеш с жена и си се озовал в центъра на гангстерска война — посъветва го Милър.

— Той няма да ми повярва.

Макси хвърли трите чанти в багажника на форда. Доближи се, ухили се и рече:

— Но това е истината, Джим. Точно това е, което се случи. Ще го прочетеш във вестниците сутринта. Гангстерска война в Денвър Сити.

— Разчитам да не замесят името ми — измърмори Грейнджър.

Тримата мъже стояха срещу него.

— Хората, които знаят, че си бил там, са или мъртви или са на път да напуснат страната. Няма защо да се тревожиш, Джим — разсея притесненията му Рене.

Грейнджър едва сега забеляза, че го наричат с първото му име.

— Значи всичко свърши? — промълви той.

— Да — каза Милър. — Сега иди да си налееш едно силно уиски и позвъни на Бенет.

После извършиха странен ритуал, който Грейнджър по-късно си обясни като нещо от миналото им на наемници. Един по един минаваха напред и му стискаха ръка. Докосваха с лявата си ръка дясната му буза, придръпваха лицето му към себе си и го целуваха силно и продължително по лявата буза. Близо до устата. Сетне се качиха на форда и потеглиха.

 

 

Четири дни по-късно се появи още една статия за семейство Морети. Джино Морети погребваше двамата си братя. Голяма гангстерска сбирка, безброй черни лимузини и купища скъпи венци. Тъкмо спускали един до друг двата ковчега и Джино Морети се доближил с голям венец. Свел поглед към ковчезите и щял да пусне венеца върху тях, когато бил улучен от осеммилиметров живачен куршум в гръбначния стълб. Куршумът експлодирал в него и той бил вече мъртъв, когато се строполил в широкия гроб.

Полицията предполагаше, че е бил изстрелян от най-близката висока сграда, отдалечена на триста и петдесет ярда. Било е извършено от отличен снайперист.