Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (40)

39.

Грейнджър забеляза, че и Никол, и Милър носеха същите бели памучни ръкавици. Беше на второто питие, когато черната кутийка предаде първия си сигнал. Писука няколко минути, докато Милър записваше нещо в бележника. Когато спря, той натисна бутона пет пъти през различни интервали. После се обърна към Грейнджър и се усмихна.

— Захапали са здраво въдицата.

Сенаторът се приближи и надникна в бележника. Видя само редица от букви, странно подредени.

— Това морзова азбука ли е?

— Не — отговори Милър. — Наш собствен код.

— Какво означава?

Милър стана, протегна се и нагласи презраменния си кобур.

— Означава, че семейство Морети има в готовност две коли. Едната е на улицата с трима мъже, включително един от братята Морети. Бил е познат от снимките в досието, което Къртис Бенет ви даде. Сигурно им плащат ужасно много, за да рискуват човек от семейството… — Той се приближи до прозореца, който гледаше към улицата, открехна завесите и надникна навън. Каза през лявото си рамо: — Не виждам нищо оттук, но е на около четирийсет ярда вляво. Черен понтиак. Не мога да го видя от дърветата. Резервната кола е на ъгъла с един човек в нея допълнителна кола, в случай че другата се повреди. Много предвидливо.

— Какъв ли е планът им? — предпазливо попита Грейнджър.

Милър се дръпна от прозореца и се върна на масата.

— Възможностите са три — колата на улицата ще бъде паркирана близо до вашата. Биха могли да изчакат, докато влезете в колата и да ви отвлекат от там. Или като излезете от входа, колата ще се приближи до вас, ще се качи на бордюра и ще изсипе мъжете. — Той се усмихна. Грейнджър имаше усещането, че той се наслаждава. Милър продължи: — Но е почти сигурно, че ще бъде третият начин.

— Който е…?

— Десетина-петнайсет минути преди единайсет часа, когато излезете от сградата, един човек ще се замотае край входната врата. Може да е пияница или добре облечен бизнесмен, който търси някакъв адрес. Може да е всякакъв, но определено ще е млад и във форма. Когато излезете от сградата, той ще ви доближи с въпрос. Може да е с молба да му покажете посоката или пияницата да си изпроси някоя кинта за още едно питие… Ще се приближи, после ще се опита да ви задържи със сила или ще насочи пистолет, докато колата отбие до вас и ви натикат вътре.

— Е, а аз какво да правя? — сепна се Грейнджър.

— Не бива да позволявате на човека да се приближи на по-малко от четири ярда от вас. В момента, в който се приближи толкова, ще тръгнете направо към вратата, която ще бъде подпряна и леко открехната.

— Ами ако извади пистолет и ме застреля в гръб?

Австралиецът поклати глава.

— Няма. Секунда след като се обърнете, той ще бъде мъртъв. След това ще има една кратка ожесточена война. Ще останете в коридора, докато чуете този сигнал по вратата. — Той се наведе и чукна по масата три пъти, направи пауза и после чукна още три. — След това бързо излизате.

Милър закрачи нагоре-надолу, но гледаше да е близо до масата с оръжието.

— Липсват ни обаче двама или трима души — продължи той.

— Така ли? Но ние бяхме само шестима.

— Не — поклати глава Милър, — липсват ни двама или трима от техните войници. В колите долу са четирима и един, който ще се размотава пред входа. Това прави петима. Знам, че може би имат още трима или четирима. Един със сигурност ще ръководи базата им, където и да е тя, но останалите трима или четирима са някъде другаде.

— Къде може да са? — учуди се Грейнджър.

Милър спря да крачи.

— Твърде са опитни и сме сигурни, че някъде имат резервен отбор. Най-логичното място е пътят към вашата къща. — Той погледна часовника си. — Вероятно няма да заемат позиция до към единайсет без двайсет. Районът е тих и не биха искали да бъдат видени как се размотават наоколо. Колите на живеещите в района са паркирани встрани от пътя. Ще търсим превозно средство, паркирано на пътя. Както и да е, сега сто процента е сигурно, че те гласят отвличане, а не убийство.

Обърна се към Никол:

— Би ли ни направила малко кафе? Вие, сенаторе?

— Да. Благодаря.

Тя остави списанието на масичката за кафе и отиде в кухнята.

— Как можеш да си напълно сигурен? — учуди се Грейнджър.

— Заради цялата режисура отвън. — Милър махна към прозореца. — Ако беше убийство, щяха да използват най-много трима души. Един да направи удара, един за подкрепление и един — да кара колата… Повярвайте ми, определено е отвличане. — Погледна часовника си. — Часът е десет и петнайсет, така че опитайте да отдъхнете за малко. Пийнете последното уиски.

— Ще си го сипя в кафето — отговори Грейнджър.

Внезапно малката кутийка започна неудържимо да писука. Милър се втурна към нея, заслуша се и отбеляза нещо в бележника. После натисна два пъти бутона и се изправи.

— Просто проверка — обобщи на Грейнджър. — Нищо не се е променило. Отсега нататък ще се обаждат на всеки десет минути, освен ако нещо не се случи.

Никол влезе с поднос и им сервира кафе. Грейнджър наля в своето солидна порция скоч. Приближи се към масата и сведе поглед към оръжието.

— Доста стабилна огнева мощ — въздъхна той.

— Да — съгласи се Милър и потупа рязаната пушка. — Вероятно най-доброто оръжие за близка цел, изобретено някога.

— Какъв е полуавтоматичният пистолет? — поинтересува се Грейнджър.

— „Играм 10“. Най-голямото предимство е размерът му. Лесен е за скриване, но честотата на изстрелите е твърде висока. Бих предпочел „Узи“, но за тази работа е твърде голямо.

Те си побъбриха за оръжия и Грейнджър му разказа за дните си в армията в Корея. Черната кутийка изписука отново. Милър само се вслуша и после натисна бутона два пъти в отговор.

— Пак проверка — погледна часовника си. — Още половин час. — Той продължи да крачи из стаята…