Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (77)

76.

Ахмед Джибрил имаше слабост към елегантното западно облекло: италиански костюми и ярки спортни сака. Но за този случай бе облякъл избеляла бойна униформа. Дрехите, които бе носил като млад боец.

Напусна главната квартира с джип, седнал на задната седалка със сина си Кхалед, а до шофьора имаше тежковъоръжен боец. Джипът бе обграден от други два, пълни с охрана. По протежение на улиците имаше шпалир от войници и полиция. Докато наближаваха Площада на мъчениците, той видя стрелците върху покривите на почти всяка сграда.

На площада го приветства полковник Джома. Двамата мъже си отдадоха чест и после се прегърнаха, като се целунаха по двете страни. Изкачи стълбите към трибуната, последван от Кхалед. Там вече имаше около дузина мъже, всички с униформи и всички от различни фракции на палестинската съпротива. Те приветстваха Ахмед Джибрил с топлота и уважение. Само преди три дни четирима бойци от НФОП-ГО бяха проникнали на израелска територия и бяха убили трима израелски заселници, преди самите да паднат убити от израелските служби за сигурност. Направиха място в средата за Джибрил, Кхалед и полковник Джома.

На около петстотин и двайсет метра от тях ръката на Крийси се измъкна изпод камуфлажното платнище, като държеше скоростомера за вятър „Джаскар“. Състоеше се от три чашки с големината на напръстник, на въртяща се ос, циферблат със стреличка. Стреличката показа девет възела. Дръпна ветромера под платното и двамата с Майкъл развъртяха заглушителите от оптическите пушки. И двамата мъже се бяха схванали от часовете неподвижност. Няколко пъти през деня над главите им прелитаха хеликоптери. Особено през последните два часа. През първия ден и двамата бяха уринирали в панталоните си. През втория следобед Крийси на три пъти изпита мъчителни болки в крака си.

— Да погледнем — прошепна той.

Дулата на пушките се подадоха изпод платното, следвани от оптическите мерници. Огледаха положението на площада. След няколко секунди Крийси прошепна:

— Той е в средата. Виждаш ли го?

— Да. Главата му е точно в центъра на мерника ми.

— Окей — каза Крийси. — Сега нагласяме окулярите, девет метра страничен вятър отляво. Петстотин и двайсет метра плюс, да кажем, двайсет и седем градуса наклон… Добави още едно деление на наклона… По-добре малко по-ниско, отколкото над.

И двамата завъртяха колелцата на окулярите си, отново провериха калибрирането.

Крийси каза:

— Ти стреляш пръв, аз — веднага след тебе.

— Главата или сърцето? — прошепна Майкъл.

— Така, както е застанал, мери дясното рамо… точно над гърдите.

Майкъл изви глава и учудено го погледна.

— Рамо? Мислех, че сме дошли да го убием!

— Дясното му рамо. Прави, каквото казвам — много тихо, но твърдо изкомандва Крийси.

— Защо?

— Ще ти обясня после… Мери в дясното рамо. Почакай, докато започне парадът. Той ще отдаде чест на отряда си. В този момент го удари в дясното рамо… Просто го направи, Майкъл.

Младият мъж изсумтя и се прицели.