Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (70)

69.

В Дамаск Ахмед Джибрил вечеряше в главната си квартира със своите двама синове, с Далкамуни и с полковник Джома.

В нощния влак от Рим за Париж Крийси вечеряше във вагон-ресторанта със своя син Майкъл.

Разговорите и на двете маси, на около хиляда мили една от друга, засягаха една и съща тема.

 

 

— Няма да променям програмата си — настоя Джибрил. — Утре ще отида до лагера и ще приветствам за сбогом нашите бойци, които отиват на операция „Кумеер“. Те отиват на почти сигурна смърт. Не мога да изпратя хора на смърт и сам да се покрия.

 

 

— Неговата главна квартира е непробиваема — отбеляза Крийси, докато влакът забавяше скорост, за да навлезе в подножието на Алпите. — Той е уязвим само когато я напусне.

— Сигурен ли си, че ще я напусне? — попита Майкъл.

Вагон-ресторантът беше полупразен и масите наоколо бяха свободни. И двамата си бяха поръчали стейк о поавр като главно блюдо и след като стюардът го сервира, Крийси отговори:

— Двайсет и пет процента съм сигурен, че ще присъства на церемонията, която отбелязва годишнината от основаването на Палестина в края на следващата седмица. — Той погледна младия мъж и попита: — Какво значи Саабат ел Кхоухаада?

Майкъл преглътна къс пържола и отпи от виното.

— Значи Площад на мъчениците. Там ли ще се състои церемонията?

— Да.

— И ти имаш пусия на около петстотин метра оттам?

— Да. И от там има видимост към площада. Майкъл, пий виното бавно. Хубаво вино е, наслаждавай му се, не се наливай.

 

 

Кхалед Джибрил беше настроен скептично. Пресегна се към вдигащата пара купа, взе парче овнешко и го задъвка.

— Няма от какво да се плашим — смотолеви той. — Ние сме на собствена територия. Дори Мосад не могат да се внедрят тук. — Погледна баща си: — Не си живял толкова дълго, за да бъдеш убит от един човек.

Полковник Джома пиеше уиски с вода, докато се хранеше, единственият от тримата, който се докосваше до алкохола. Той разклати чашата си и отбеляза:

— За Мосад има една теория. Теория, че те никога не са опитвали да премахнат когото и да е от важните палестински водачи.

— Това е шантава теория — каза ядно Джихад. — Те са експерти по атентатите.

— Това е вярно — каза полковникът. — И са убивали много хора. Немските учени, които работеха за Насър в Египет, когато се опитаха да подобрят управляемите ракети. Френските и швейцарските учени, които работеха със Саддам Хюсеин в Ирак по неговата ядрена програма. Наскоро те убиха канадски експерт по балистика в Брюксел. Беше убедил Саддам Хюсеин, че може да му построи артилерийско оръдие, достатъчно силно, за да пусне химически снаряди в която и да е част на Израел. Но Мосад не са убили нито един палестински лидер през последните петнайсет години.

Всички се замислиха върху това, а Кхалед попита:

— Защо?

Полковникът разпери ръце и каза:

— Теорията е, че терористичната дейност срещу невинна трета страна предизвиква съчувствие към нейните каузи на Запад. Накратко, те вярват, че хора като твоя баща и Абу Нидал работят по особен начин в интерес на Израел.

— Всъщност, полковник, вие твърдите, че нашата охрана никога не е била изпробвана — учуди се Джибрил.

— Така е — съгласи се Джома.

 

 

Майкъл вдигна поглед към извисяващите се заснежени върхове на Алпите. За първи път виждаше сняг. Минаха няколко минути, после той пренасочи вниманието си.

— Пусията в сградата ли е?

— На покрива — отговори Крийси.

— Значи ще бъдем открити.

— Само отчасти. Всички сгради в радиус триста метра от Площада на мъчениците ще бъдат напълно подсигурени. На всеки покрив ще има войска и полиция.

Стюардът донесе десерт от профитероли и прясна сметана. Майкъл лакомо се натъпка, после отбеляза:

— Значи затова трябва да направим удара от петстотин метра… вън от охранявания периметър?

— Именно.

 

 

Кхалед извади тетрадка и писалка.

— Трябва да знам движението ти през следващите дни — каза на баща си и направи първата бележка. — По кое време ще ходиш утре в лагера?

— По кое време тръгват бойците? — попита Джибрил.

— Час след залез — отвърна синът му.

— Значи ще пристигна в лагера час преди залез-слънце — заяви Джибрил.

Кхалед си отбеляза в тетрадката, после отново вдигна поглед. Джибрил махна с ръка към него и каза сухо:

— Ще ти съобщя подробностите по моето движение утре.

Далкамуни се намеси в разговора:

— Ще присъстваш ли на церемонията следващия петък?

— Разбира се — отвърна Джибрил. — Не може да бъде другояче.

 

 

Крийси и Майкъл се върнаха в спалното купе в пулмановия вагон. Майкъл се качи на горното легло. Не можеше да заспи.

— Буден ли си? — повика той тихо Крийси.

Гласът на Крийси се чу от долното легло.

— Да. Какво има?

— Просто не мога да заспя.

— Ще свикнеш — отговори Крийси. — Колкото до мен, аз спя във влак по-добре, откъдето и да било.

Те помълчаха. След малко Майкъл пак се обади:

— Предполагам, че си намерил начин да се доберем до покрива на сградата?

— Разбира се.

— И как ще слезем от него?… След удара.

— Едната страна на сградата гледа към тясна безлюдна алея. Не е много използвана. Ще вземем въжета и след удара ще се спуснем с рапел надолу. Джордж Замит ми каза, че го правиш добре.

Крийси чу доволния смях на Майкъл.

— Но наоколо ще има много силна охрана. Как въобще ще влезем в Дамаск? — изрази съмнение Майкъл.

— Аз ще вляза по море. От Кипър към Латакия. Ти ще отидеш с туристическа група от Турция. Студент си по археология. Сирия е рай за археолозите. Пътуването ти свършва в Дамаск, после ще си тръгнеш и ще се срещнем в бърлогата.

След кратко мълчание, Майкъл попита:

— Какво ще правим в Париж?

— Ще се срещнем с Тирбушон Две. Той ще ни даде последните новини за Дамаск, паспорти, документи и малко куршуми.

— Куршуми?

— Да. Много специални куршуми. Сега спи.