Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (24)

23.

Беше четирийсетият рожден ден на Стела Замит.

Крийси беше много привързан към нея и Джордж и като подарък й купи красива керамична ваза, която откри в един антикварен магазин в Рабат. Леони отбеляза, че напоследък той изглежда по-спокоен.

Докато караха към Слиема, той я попита:

— Забавляваш ли се?

— Джералдин е страшно забавна… — усмихна се тя, — кара ме да се смея. Снощи дори отидохме на дискотека.

— Интересно ли ти беше?

— Всъщност не. Но беше забавно. Джералдин се запозна с един много приятен симпатяга от Малта. Довечера ще вечеря с него. Мисля, че той си пада малко плейбой, но и тя е малко плейгърл.

— Как се казва?

— Джо Борг — отговори тя. — Бях малко притеснена, защото той има бизнесинтереси на Гоцо… но не съм го срещала и той не знае за връзките ми с теб.

— Познавам го — каза Крийси. — Той е добряк.

Известно време караха мълчаливо и после тя попита:

— А как мина твоята седмица?

— Добре. — Погледна я кратко и после продължи: — Ходихме на Комино. Аз, Майкъл и Джоуи.

— В хотела ли?

Той поклати глава.

— Не, от другата страна на острова. Живяхме там примитивно няколко дни. Взехме си само малко риболовно влакно и един нож. Живяхме от земята и морето. Понесоха го добре. Бях изненадан колко бързо се приспособиха. Накрая дори не искаха да се връщат в Гоцо. — Гласът му звучеше замислено. — Добре ти се отразява завръщането към този начин на живот. И на мен ми се отрази добре това, че показах на двама млади мъже как да живеят от собствената си земя.

— Много ли време е минало? — меко попита тя.

— Откога?

— Откакто си живял от земята?

Той се замисли и отговори:

— И да, и не. Предполагам, че по някакъв начин винаги съм живял от земята.

— Ще има ли познати на партито? — заинтересува се тя.

— Да, Пол, Лора и Джоуи ще бъдат там и ще доведат Майкъл. Ще харесаш Джордж и Стела. Това е нейният рожден ден. Ще има планини от ядене и реки от пиене.

Тя наистина изпитваше удоволствие от партито, чувстваше се добре на това семейно събитие. По едно време се приближи до импровизирания бар, където стоеше Майкъл.

— Чух, че сте я карали примитивно на Комино — каза тя.

Очите му светнаха.

— Беше фантастично. Дори ядохме змия.

— Змия!

— Да, и скакалци. Слагахме капани за зайци и уловихме много риба. — Той се засмя. — Аз хванах най-много.

Тя му се усмихна в отговор.

— Сигурно ти е харесало повече от моето готвене.

— Не, Леони — сериозно поклати глава той, — ти готвиш страхотно… но това беше различно.

Той изглеждаше по-възрастен и по-малък едновременно.

Тя беше развеселена от алкохола, когато Крийси я откара с Майкъл обратно в хотела. Докато слизаше от колата, Крийси й каза, че заминава на следващия ден за десетина дни.

— Ами Майкъл? — попита тя. — Аз щях да остана до петък. Искаш ли да се прибера утре?

Майкъл слезе от задната седалка. Той я целуна по бузата и каза:

— Не се тревожи, мога да се погрижа за себе си за един ден и една нощ. В петък вечер ще ти сготвя заек. Но трябва да бъде див. Ще се опитам да го хвана утре. Ще го изпека на барбекюто.

Тя също го целуна по бузата.

— Ще бъда на ферибота в пет.

Махна на Крийси и влезе в хотела.

На рецепцията забеляза, че ключът на Джералдин е още на рафта. Реши да отиде до бара и да пийне нещо преди сън.

Барът беше почти празен, само една възрастна двойка седеше в края на барплота. Леони седна на едно от столчетата и си поръча коктейл с шампанско. Сигурно нещо се е случило. На партито тя беше наблюдавала Крийси. Никога не го бе виждала толкова спокоен, дори усмихнат. Може би, реши тя, е видяла малка част от мъжа вътре в черупката.