Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (29)

28.

— Защо всъщност сте толкова стари?

Френк Милър преглътна късче пържола.

— Стари ли? — попита той.

Сенаторът махна с вилицата.

— Е, хайде, сравнително стари. На колко си години?

Френк Милър изглеждаше озадачен. Седяха в елегантната трапезария в къщата на сенатора в Денвър.

— На четирийсет и четири — отговори Милър, — но какво значение има това?

— А Макси и Рене? — упорстваше сенаторът.

Макси Макдоналд — бивш член на елитните сеулски скаути на родезийската армия и после наемник. Рене Калар — белгиец, изкарал петнайсет години в Чуждестранния легион, преди да го напусне, за да натрупа малко пари като личен бодигард. Заедно с Милър те поддържаха двайсет и четири часова охрана на сенатор Джеймс Грейнджър. И тримата бяха интелигентни, любознателни мъже, дискретни. Говореха, когато на сенатора му се говореше. Мълчаха, когато той пожелаеше да мълчи. Бяха минали три седмици и по време на вечерята с Милър на сенатора изведнъж му дойде наум, че те като че ли са поостарели за тази работа.

— На колко години са Макси и Рене? — пак попита той.

Милър вдигна рамене.

— Предполагам, на моите… защо?

Сенаторът се усмихна, за да предотврати евентуална обида.

— Просто това е по-скоро работа за млад човек. Искам да кажа, че всички бодигардове на тайните служби, които познавам, са около двайсетте.

— И без съмнение всички имат черни колани по карате, могат да пробягат сто метра под десет секунди и да улучат окото на муха от петдесет крачки — язвително се подсмихна Френк.

— Предполагам — кимна сенаторът.

Милър сдъвка сочно парче филе, преглътна, измърмори нещо одобрително и възрази на сенатора:

— И въпреки това тия момчета оставиха един мъж да се приближи на няколко стъпки от президента и да стреля по него. Има късмет, че е още жив.

— Съгласен съм, но с какво вие сте по-добри? — настоя Грейнджър.

Милър забеляза, че чашата на сенатора е празна. Протегна се, взе бутилката бордо и я напълни.

— Благодаря ти, Френк — каза сенаторът любезно. — Сега отговори на въпроса.

Милър пиеше минерална вода. Отпи от чашата си и попита:

— Сенаторе, от колко време сте в Конгреса?

— Три мандата… това прави осемнайсет години.

— През първия мандат бяхте ли толкова добър, както и през втория?

Сенаторът се усмихна и поклати глава.

— Сигурно не. Сенаторът се учи от опита, както и всеки друг.

— Именно — съгласи се бодигардът и пъхна последното парче месо в устата си.

Появи се Мигел и сякаш с магическа пръчка събра чиниите.

— Искаш ли десерт? — попита сенаторът.

— Не, благодаря, сенаторе.

— Кафе?

— Благодаря, да.

Сенаторът кимна към Мигел, който излезе с подноса.

— Но за някои професии са необходими по-различни умения — отново подхвана той. — Бих казал, че в твоята работа умението е всичко.

— Не всичко, сенаторе… далеч не всичко — поклати глава Милър. Той помисли за миг и продължи: — Да си бодигард, една мишена под непрекъсната заплаха, е като да си в състояние на постоянна схватка. Всеки генерал ще ви каже, че независимо от това колко добре е обучен един войник, когато за първи път се озове пред открит огън, той се обърква. Само когато е бил под обстрел, знае какво прави. Никакво симулирано обучение не може да замени истинското бойно поле. Това е една от причините твоите хора да изгубят войната във Виетнам. Завъртяхте твърде много новобранци за твърде кратък период. Докато успеят да закоравеят в битките, те излизаха извън строя и се включваше нова група добре обучени новобранци. Същината на въпроса, сенаторе, е, че бодигардовете на тайните служби са брилянтно обучени, но никой от тях не е бил на бойното поле, освен момчетата, които са били около Рейгън… а той бе прострелян.

— Това е вярно — съгласи се Грейнджър, — но, от друга страна, те нямат голям шанс да попаднат на бойното поле. Когато се случи, то просто се случва.

— Именно — каза Милър. — Това е в самата им природа, те просто са новобранци.

Мигел поднесе кафе. След като излезе, сенаторът попита:

— А ти не си ли?

— Не съм ли какво?

— Новобранец.

Милър поклати глава.

— Не, бил съм на бойното поле през по-голямата част от съзнателния си живот, също и Макси и Рене.

— Убивал ли си много хора?

— Не си спомням — отговори Милър, без да се замисли.

— Така казва и Крийси — усмихна се сенаторът. — Всички от вашия бранш ли отговарят така?

— Само тези, които не са боклуци.

— Отдавна ли познаваш Крийси? — попита сенаторът.

Очите на Милър се свиха, той се замисли и накрая каза:

— От около осемнайсет години.

Сенаторът се наведе напред:

— Толкова ли е добър, колкото чувам?

— Какво чувате?

— Че е смърт в студена нощ.

— Сенаторе, това изчерпва горе-долу всичко. — Той погледна часовника си и след това изпи останалото кафе. — Макси ще ме смени след пет минути. Безпокои ли ви от положението, в което се намирате?

Сенаторът се усмихна и поклати глава.

— Не, Френк, изобщо не.

— А би трябвало.

Категоричният тон сепна сенатора и той вдигна глава.

— Трябва да разберете — продължи Милър, — не знам всички подробности, но Крийси ми каза, че Ахмед Джибрил иска или лично да говори с вас, или да прати някого. Това би било неприятно и накрая — фатално. Знам доста неща за Ахмед Джибрил. Той е безмилостен и разполага с много пари. С достатъчно пари, за да наеме хора в тази страна… опитни хора, които да се опитат да ви отвлекат. Така че трябва да се притеснявате.

— Дори и с теб и твоите двама приятели, които ме пазите?

— Да — кимна сериозно австралиецът. — Вие самият трябва да сте много наблюдателен. Вие сте високоинтелигентен мъж, сенаторе. Ако забележите или чуете нещо необичайно, трябва незабавно да осведомите Макси или Рене. Крийси нямаше да ни възложи тази работа, ако не беше достатъчно сигурен, че нещо ще се случи. Единственото в наша полза е, че Джибрил иска да говори с вас, а не само да ви убие. Ако искаше да ви убие, щеше да е много по-трудно да ви пазим. Всъщност вие ще трябва да се покриете напълно, докато Крийси свърши, каквото ще върши.

— Ти знаеш ли какво ще прави той?

— Не — поклати глава Милър, — но не е много трудно да се досети човек и ако моето предположение е правилно, не бих искал да съм на мястото на Ахмед Джибрил в студена нощ, в гореща нощ или в каквато и да е друга проклета нощ.

Той стана, отиде до вратата, открехна я и погледна навън. После я отвори съвсем. Макси Макдоналд влезе в стаята, кимна на Грейнджър и каза:

— Добър вечер, сенаторе.

— Здрасти, Макси. Не би ли искал малко кафе?

— Не, благодаря, току-що пих в кухнята. — Той се обърна към Милър: — Френк, през последните два часа един бял понтиак с двама мъже вътре два пъти мина отпред.

— Предприе ли нещо?

— Да, проверихме го чрез бюрото на Къртис Бенет. Нает е от летището в Денвър тази сутрин, само за два дни, от някаква компания в Лос Анджелис. Платено е в брой. Компанията не е регистрирана.

— Може би е поредният разузнавателен отряд — измърмори Милър, дълбоко замислен. Обърна се към Грейнджър: — Утре по кое време тръгваме за Вашингтон?

— Мисля рано сутринта — отговори Грейнджър. — Трябва да бъда на Капитол Хил рано на следващата сутрин и искам да свърша малко работа преди това.

— Очевидно сте заможен човек — каза австралиецът. — Можете ли да ми кажете колко сте заможен?

С необикновената откровеност, с която американците говорят за личните си финанси, сенаторът каза просто:

— Около сто и двайсет милиона.

Лицето на Милър остана безизразно.

— В такъв случай, сенаторе, когато летим от Денвър до Вашингтон или където и да било другаде, ще го правим с частен самолет, като винаги ще ползваме различни частни авиокомпании, избирани наслуки и от кратки обяви.

Сенаторът се изправи, лицето му бе сериозно.

— Ще го уредя — обеща той.

— Но не чрез офисите си, било тук или във Вашингтон — предупреди Милър. — Сигурно имате доста делови приятели тук, в Денвър.

— Достатъчно — отговори сенаторът. — И не само в Денвър.

— Добре. Тогава уреждайте чартърите чрез тях, всеки път чрез други. Името ви не трябва да се споменава. Сега отивам да си легна. Лека нощ, сенаторе.

— Лека нощ, Френк.

Грейнджър заобиколи масата и каза на Макси с усмивка:

— Ще пийна един коняк на бара, Макси. Ще ми направиш ли компания с един от твоите обичайни, високооктанови плодови сокове?

— За мен ще бъде удоволствие, сенаторе.