Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (75)

74.

Прекараха целия следващ ден в апартамента, не ядоха нищо и пиха само вода в умерени количества. В седем вечерта събраха нещата в продълговата платнена чанта. Всичко първо бе подредено на леглото и проверено. Двете оптически пушки с телескопични мерници и заглушители, скоростомерът за вятър „Джаскар“, четирийсетметровото въже, пластмасови бутилки с вода и глюкоза, шишенце с хапчета „Некседрин“, за да ги държи будни. Шишенце с „Пайрон“, което щяха да изпият преди „удара“. Хапчета, които щяха да успокоят нервите и ръцете им. Хапчета, които са забранени за най-добрите световни играчи на снукър^[1] и стрелците, но които те понякога вземат. Две дебели вълнени одеяла, малък, но силен бинокъл. Два черни вълнени пуловера, два чифта фини черни памучни ръкавици, две фенерчета, осем резервни батерии, дванайсет квадратни метра камуфлажно платнище и накрая — дървената кутийка с четирите специални куршума. Щяха да носят дълги до глезените арабски роби, под които да скрият оръжието и навитото около кръста им въже. Единственият им път за измъкване от сградата.

Тръгнаха поотделно, малко след десет часа. Крийси излезе пръв. Преди да отвори вратата, прегърна младия мъж и каза:

— Каквото и да се случи, Майкъл, ти наистина си мой син и винаги ще бъдеш.

— А ти си мой баща — отвърна Майкъл в рамото на големия мъж.