Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (43)

42.

Крийси остана два дни в Брюксел, за да се съвещава с мълчаливия Тирбушон Две. Остана с впечатление, че човекът е добър колкото баща си. И двете обезопасени къщи в Сирия бяха приготвени и оръжието беше на място. Крийси му каза, че вероятно ще започне да се нанася след около три месеца.

Беше полунощ и американецът лежеше в леглото си в обичайната си стая при Блонди, гледаше късните новини по Си Ен Ен. На сутринта щеше да лети обратно към Гоцо.

За първи път от 21 декември 1988 мозъкът му си бе взел почивка. Бе преодолял важно препятствие, като предпази Грейнджър. Работите му в Сирия бяха наред, всяко подозрение, което биха могли да предизвикат, щеше да се стопи през следващите седмици. И Джибрил, и сирийското разузнаване очакваха бърза операция. След като това не стане, те щяха да се разконцентрират.

Той се протегна със задоволство и изпита приятно усещане за дрямка в очакване на съня. Тъкмо посегна към дистанционното управление, за да изключи телевизора, когато на вратата се почука. Загаси телевизора, грабна пистолета от нощната масичка и извика:

— Влез.

Вратата се отвори. Беше Никол, облечена във всекидневни дрехи. Той й се усмихна и остави пистолета на мястото му. Тя му се усмихна в отговор, затвори вратата, приближи се и седна на ръба на леглото.

— Кога се върна? — попита той.

— Преди около два часа.

— Добре ли прекара?

Тя кимна ентусиазирано.

— Да. Четири дни. Аз… ние отидохме до Флорида.

— Кои ние?

— Макси ме откара до летището. Ей така, в последния момент реши да дойде с мен. Хванахме отделни самолети, разбира се.

Крийси се подсмихна.

— Ей така, в последния момент?

— Да… е, докато работихме заедно, станахме нещо като приятели — измънка малко притеснено тя.

— И къде е той сега? — подсмихна се отново Крийси.

— Връща се тук утре вечер.

— И после?

— Това е, за което искам да говоря с теб. Позвъних на Блонди от аерогарата и тя каза, че тръгваш рано сутринта… така че се отбих. — Личеше, че е развълнувана.

Той забеляза, че гледа към масичката в ъгъла, върху която имаше бутилка скоч, бутилка водка, кофичка с лед и две чаши.

— Давай — изкомандва лаконично. — Аз искам малко скоч с лед.

Тя наля два скоча. Поднесе му питието, после се върна на края на леглото и остана да стои там. Той усещаше напрежението й.

— Седни, Никол — подкани я тихо Крийси. — С мен можеш да говориш абсолютно за всичко на този свят.

— Ами, става въпрос за мен и Макси — подхвана колебливо тя.

— Предположих.

— Знаеш ли, докато бяхме във Флорида, много разговаряхме — продължи с усмивка тя.

— Само разговаряхте?

— През повечето време — усмихна се тя по-широко. — Той реши, че иска да излезе от бизнеса и да прави нещо друго. Аз също. Спестил е доста пари, също и аз… е, парите, които ми даде миналата седмица.

— Не съм ти дал нищо — прекъсна я той строго. — Спечелила си всичко, до последния цент. Та какво сте намислили?

— Мислихме, че можем да отворим малко бистро и бар. — В гласа й звучаха весели нотки. — Той ще държи бара, а аз ще се грижа за бистрото. Ще готвя и така нататък.

Той я погледна изненадан.

— Ще готвиш?

— Аз съм много добра готвачка — каза тя предизвикателно. — Научих се от баба си.

— Окей… къде?

— Тук, в Брюксел. Знам едно място, което се продава, близо до Централния площад… то е идеално. Собствениците са възрастна двойка, която се оттегля.

— Е, какъв е проблемът?

— Има два — ти и Блонди — въздъхна тя.

— Как така?

— Става въпрос за теб и Макси. Той обещава да приключи напълно и е искрен. Но аз знам, че ако някога го повикаш, той ще дойде. — Тя не откъсваше поглед от чаршафа. Сега вдигна глава и го погледна в очите: — Сигурна съм. Той те боготвори.

— Това не е проблем, Никол — каза Крийси замислено. — Ти и Макси ще ме виждате само когато ям и пия във вашето бистро… Как ще го наречете?

Лицето й просветна.

— „При Макси“ — отговори тя. — Но той мисли, че операцията, която си започнал, още не е приключила.

— Това е вярно — призна Крийси. — Но неговото участие е приключило. Сега какъв е проблемът ти с Блонди?

— Това е мой проблем — измърмори тя мрачно. — Когато Блонди вземе някое момиче, още в началото й поставя условие, че трябва да остане поне година… аз съм била тук само пет месеца. Блонди е много влиятелна в този град и аз не бих искала да ме намрази.

— Добре, ще говоря с нея — каза той.

— Наистина ли?

— Обещавам. А сега си отивай и ме остави да спя.

Тя изпи останалия скоч, стана и го погледна.

— Искаш ли да дойда при теб в леглото? Ще бъде за последен път.

— Никол, извършил съм много глупави неща в живота си — отговори сериозно той, — но никога няма да легна с жената на Макси Макдоналд.

— Ще му предам това.

— Няма нужда.