Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (56)

55.

По природа Ахмед Джибрил беше търпелив човек. Това е необходимо качество за един терорист. Но след два месеца в лагера в Ейн Тазур, неговото търпение взе да се изчерпва. Липсваха му светския живот на Дамаск и двете му любовници. На никой от войниците му не беше позволено да води жена в лагера и би било лош пример, ако го направеше. Реши, че прекалено предпазливо е реагирал на заплахата и нареди да го откарат отново в главната квартира в Дамаск с въоръжен ескорт. Взе сина си Джихад със себе си. Другият му син, Кхалед, се върна от Либия няколко дни по-рано. Когато пристигна в главната квартира, първата работа на Джибрил бе да свика съвещание. Присъстваха самият той, двамата му сина и Далкамуни, неговият щабен ръководител. За пръв път им описа ситуацията и им показа досието, доставено от полковник Джома.

Кхалед бе категоричен.

— Един човек — подсмихна се иронично той. — Мосад и половината западни разузнавания се опитват да те убият от години. Какво може да направи един човек?

Джихад кимна в съгласие, но Далкамуни беше загрижен. Прелисти досието и разгледа снимките.

— Той успешно спря опита ни да отвлечем сенатор Грейнджър — възрази той. — И не бе сам. Очевидно хората с него са добре обучени.

Но Джихад не беше убеден. Махна с ръка към досието.

— Те бяха изправени срещу тайфа обикновени престъпници. Не можете да сравнявате мафиотска банда с НФОП-ГО — обърна се към баща си и каза, сякаш се извиняваше: — Трябваше да проведем операцията сами, със свои собствени хора.

Джибрил поклати глава и отговори твърдо:

— Щеше да отнеме твърде много време. Освен това нашата сила е тук, в Средния изток и в Европа. — Той се обърна към своя командващ щаб: — Съгласен съм с Хафез. Заплахата трябва да се възприеме сериозно. Всички знаем, че понякога един човек може да направи това, което не може цяла армия. Изпращали сме наши бойци самостоятелно срещу армията на Израел. Те обикновено успяваха, защото са мотивирани от омраза и патриотизъм. — Той махна с ръка към досието на бюрото пред себе си: — Този Крийси има подобен мотив и ако трябва да сме честни, той има по-голям опит и е по-обучен от всички наши войници. Мисля, че не се интересува от собствения си живот, въпреки че е неверник и не мечтае за вечния рай. — Погледна към тримата мъже и после запита: — Някой има ли предложение?

— Да, трябва първо да го открием и после да го убием — реагира незабавно Кхалед.

— И как ще го направим? — меко попита Джибрил. — Не знаем къде е неговата база, нито дори на кой континент се намира той. Макар да се опасявам, че в момента може да е в Дамаск.

Настана тишина, после Далкамуни каза замислено:

— Но той трябва да има база. Съмнявам се, че ще работи съвсем сам. Трябва да прегледаме миналото му за следи, да открием кои са били неговите приятели и помощници. Знаем нещо за миналото му, така че трябва да се разровим и да намерим указания за настоящето.

— Как ще стане това? — намеси се Джихад.

— С търпение и усърдие — отвърна Далкамуни и се обърна към Джибрил. — Ахмед, ще оставиш ли това на мен за ден-два? Нека да помисля. Може да изпратя някого в Европа. Вероятно в Париж. Ако се наложи, ще изпратя Даджани. Той е опитен, интелигентен и търпелив. Ако изпратим него, ще трябва да помолим за сътрудничество полковник Джома.

— Ще го получим — обеща Джибрил.

— Ще направя нещо друго… ще жертвам двамата либийци, които ни помогнаха да поставим бомбата.

— Но защо? — смая се Кхалед.

— За да заложим фалшива следа — усмихна се тънко Джибрил. — Ще изтървем техните имена и някои улики на нашите контактьори с френското SCEDE. Те веднага ще го предадат на британската полиция и ФБР. Грейнджър, с неговите връзки, ще го вземе от ФБР и ще го предаде на това копеле Крийси и може би той ще смени посоката си и ще се прицели в Кадафи, вместо в мен… Така или иначе, никога не съм харесвал този надут пуяк.

— Но той не знаеше нищо — възмути се Кхалед. — Ние директно подкупихме хората му в Малта.

Джибрил сви рамене.

— Лош късмет.

Кхалед понечи да каже още нещо, но съзря в очите на баща си страх, нещо, което не бе виждал никога преди. Заглуши протеста си и промърмори:

— Ще го уредя веднага.

Джибрил кимна, а на Джихад нареди:

— Върни се в лагера. Искам да подготвиш операция „Кумеер“, опитай да я започнеш преди края на месеца. Не искам хората да мислят, че не сме достатъчно активни. А ти, Кхалед, искам да останеш тук и лично да оглавиш охраната ми. Твоята задача, приятелю — обърна се той към Далкамуни, — е да откриеш този Крийси… и да го убиеш.