Метаданни
Данни
- Серия
- Крийси (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Perfect Kil, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Влади Ковачев, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Артър Куинъл
Заглавие: Перфектно убийство
Преводач: Влади Ковачев
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Прозорец“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: "Балкан прес ЕАД
Редактор: Марта Владова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
ISBN: 954-8079-91-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13701
История
- — Добавяне
22.
Две нощи по-късно Леони ядеше пресни омари с приятелката си Джералдин в луксозния „Коралов риф“.
Крийси, Майкъл и Джоуи ядяха черна змия върху източните скали на Комино.
Можеха и да не ядат змия, защото този следобед бяха хванали две дузини риби розета в залива Санта Мария. Розетата е голям деликатес, който прилича на писия, но е доста по-дребна. Тя е рядкост и затова не се лови за продан. Двамата млади мъже с нетърпение очакваха вечерята, но на връщане към лагера Крийси забеляза черната змия далеч вляво от пътеката. Изпрати Джоуи и Майкъл от двете й страни отзад, за да я подплашат към него. Ала змията се плъзна в един процеп на варовиковата скала. Те събраха малко сухи съчки и запалиха огън близо до процепа. После Крийси сложи в огъня малко сух мъх, който вдигна гъст пушек. Застана в готовност над процепа и накара Майкъл да вкара малко дим в него. След половин минута змията се стрелна навън и Крийси я сграбчи точно зад главата. Тя се уви с трите си фута около ръката му. Крийси вдигна главата й към устата си и я захапа зад очите. Двамата млади мъже го гледаха с нямо благоволение. Знаеха, че змията не е отровна. Беше единственият вид на малтийските острови и легендата за нея гласеше, че когато свети Пол претърпял корабокрушение при Малта, бил ухапан от такава змия, която по онова време била много отровна. Но свети Пол не умрял, защото извлякъл отровата от змията и я сложил в езиците на малтийските жени. Малтийките са прочути клюкарки.
След като змията беше убита, те се върнаха в лагера на скалите. Лагерът беше обикновен подслон, открит към небето. Поради сезона нямаше нужда да се крият от дъжд, но Крийси все пак им обясни как да си строят заслони при различни климатични условия. Научи ги как да извличат вода и кои са преобладаващите ветрове. Научи ги как да задържат телесната топлина и от колко малко храна и вода се нуждае човек, за да живее. Научи ги как да запалят огън без кибрит, само с триенето на две сухи съчки.
— Ами ако наистина беше студено? — попита Майкъл, — и нямаше достатъчно дърва да поддържаме огъня цяла нощ?
— Спомняте ли си за една щатска рокгрупа, наречена „Три Дог Найт“? — попита Крийси.
И двамата кимнаха.
— Знаете ли откъде идва името им?
Младите мъже поклатиха глави.
— През студените нощи пастирите спели с по едно овчарско куче, притискайки го до себе си, за да се топлят от тялото му. През много студените нощи спели с по две кучета, по едно от всяка страна. През мразовитите нощи спели с три кучета. По едно от двете страни и едно отгоре. Оттам и изразът: Студено като нощ с три кучета.
— Но ние нямаме кучета — каза Майкъл.
— Но бихме могли да се използваме един друг — отговори Крийси.
Направи жест с ръка към земята:
— Щяхме да изкопаем вдлъбнатина, около две стъпки дълбока и да я застелем с листа и мъх. Щяхме да спим в нея, един до друг, след като натрупаме останалата пръст върху телата си. Отначало е много студено, но след около половин час естествената телесна температура започва да затопля. — Той се усмихна. — Щеше да бъде нощ с три кучета, но ако някога трябва да се случи, бих предпочел да съм притиснат от няколко готини момичета, а не от два задника като вас… всъщност бих се навил дори и на две готини овчарски кучета.
Показа им как да одерат змията и как да я почистят от вътрешностите. После я наряза и хвърли парчетата в огъня. След това издяла от клонки три комплекта клечки за ядене. Научи ги как да ги използват и каза:
— Не я оставяйте да се пече твърде дълго, защото губи хранителната си стойност.
След минута бръкна с клечките в горящата жарава, избра си едно парченце змия, пъхна го в устата си и задъвка с удоволствие. Двамата младежи гледаха към огъня с огромно отвращение.
— Представете си, че ядете змиорка — каза Крийси, — защото всъщност е точно така. Змиорка, която живее на сушата.
Първо Майкъл, а после и Джоуи се протегнаха и си извадиха по парче от змията. Джоуи го подъвка и изплю. Майкъл продължи да дъвче и после преглътна.
— Никога не съм ял змиорка, но това е по-вкусно от някои неща, които съм ял в сиропиталището — каза той и се усмихна тайнствено: — И по-вкусно от спанака.
Крийси гледаше към Джоуи, който пък не откъсваше погледа си от двете редици розета, оставени до огъня. Младият мъж въздъхна, поклати глава и после се протегна за ново парче змия. Този път успя да го преглътне.
— Сложи розетата на огъня, Джоуи — умилостиви се Крийси. — Утре за първо ястие ще препечем скакалци, следвано, да се надяваме, от заек. На разсъмване ще ви покажа как да преследвате и ловите зайци.