Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (38)

37.

Мери Бенет позвъни в осем часа следващата сутрин. Грейнджър седеше на бара си с Милър. Вдигна телефона.

— Джим — каза тя. — Мери е. Как си?

— Добре, скъпа. — Той направи жест към Милър, който слезе от стола си, бързо отиде в кухнята и вдигна другата слушалка.

— Джим, ще бъдеш ли във Вашингтон на пети другия месец?

— Разбира се, скъпа, идвам някъде в края на месеца и ще остана около три седмици. Имам намерение да си купя по-малък апартамент. Може би ще ми помогнеш за обзавеждането. Много съм безпомощен.

— Ще бъде истинско удоволствие, но нямам вкуса на Хариет.

— Имаш добър вкус, Мери. Какво предвиждаш на пети?

— Пада се неделя и ще правим барбекю. Не голямо, дванайсетина души, но забавни хора. Ще дойдеш ли?

— На всяка цена. Може би тогава ще обсъдим апартамента. По кое време?

— Към един. Но може да продължи до късно. Нали знаеш какъв е Къртис. Не си прави планове за след шест часа. Както и да е, ще ти хареса. Доста разнообразен букет от хора.

— Да, ти наистина имаш най-странните приятели — засмя се той. — Очаквам го с нетърпение. Чао, скъпа.

Милър излезе от кухнята с лист хартия, на който бе нахвърлял разговора. Остави го на бара и двамата мъже се наведоха и започнаха да го изучават.

Милър подчерта няколко изречения. После направи жест и те изнесоха чашите си в градината.

— Значи са захапали — каза Милър с голямо задоволство. — Между един и шест часа днес шест от „войниците“ на Морети са тръгнали от летище Детройт в различни посоки.

Усмихна се. Очевидно се забавляваше. Погледна към сенатора и обясни:

— Естествено, няма всички да се накачат на самолета и да полетят направо към Денвър. Това би било твърде очевидно, но все пак, след като са напуснали в рамките на пет часа, значи не са се натъкнали на хора от ФБР, иначе щяха да го разтеглят за два-три дни. — Той погледна към листа в ръката си и каза: — Сенаторе, прегръдката ти с Никол ще е след четири нощи.

— Защо да чакаме толкова дълго? — попита Грейнджър. — Бих искал да свършваме с тази дяволска работа и да се върна към нормалния си живот.

— Защото чакам подкрепление — отговори Милър. — Те сигурно имат вече двама-трима души тук, което прави сбор от около девет-десет.

— От колко души ще е подкреплението?

— Само един.

— Значи ще станете шест срещу девет или десет. Не е много добро съотношение, Френк.

Австралиецът продължи да се усмихва.

— Чудесно съотношение — каза той. — Просто чудесно.