Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (32)

31.

Промяната беше видна и първоначално Леони не я забеляза. Почувства я едва на годежното парти на Джоуи.

Не й се ходеше на тържеството, струваше й се, че ще бъде излишна на едно семейно събиране. Каза на Крийси:

— Защо ти и Майкъл не отидете сами?

— Не, Джоуи ще се разстрои, ако не отидеш — поклати глава той.

— Ще се разстрои?

— Да, а също и Лора. Ще бъде хубаво парти. — Той се подсмихна и каза: — Има и друга причина. Задължително е тази вечер да се напия. Джоуи ще се грижи за това, както и Пепе, бащата на Мария. Партито може да продължи до късно и Майкъл може да се умори. Мисля да отидем с двете коли. Ако е необходимо, ще можеш да го докараш вкъщи по-рано. Имаш ли нещо против?

Годежните празненства в Гоцо приличат повече на сватба. Разменят се пръстени и свещеникът дава на двойката своята благословия.

След като поднесоха подаръците, всички се изсипаха в градината. В единия край бе подреден бар и двама приятели на Джоуи черпеха гостите.

Лора беше заета със семейството на Мария, а Майкъл си приказваше с по-младите мъже. Леони се отдръпна встрани, беше се почувствала самотна, когато Крийси се появи до нея и я хвана за ръката.

— Ела, искам да те запозная с един човек. — Държеше я нежно и я поведе през тълпата към свещеника: — Това е отец Луис. За първи път се срещнахме преди двайсет години в страната, която тогава се наричаше Родезия.

Той се усмихна на свещеника и каза:

— Отец Луис беше мисионер. Приобщаваше туземците към алкохола.

— И това безбожно създание беше дясната ми ръка — достойно отговори свещеникът, сетне се обърна към Леони:

— Бих могъл да ви разкажа някои истории за онова време.

— Защо не го направиш? — подкачи Крийси свещеника.

— Трябва да отида да намеря Паулу Зарб. Копелето обеща да оправи радиото на джипа ми преди две седмици и оттогава не съм го виждал.

Думите му бяха за нея като гръм от ясно небе. Той тръгна през тълпата и остави насаме Леони със свещеника.

— Как се запознахте с Крийси? — осмели се да попита тя.

Тогава дойде втората изненада. Свещеникът отговори на въпроса й.

— Ръководех една малка мисия на източните плата, близо до Мозамбик. По това време войната за независимост беше в своята кулминация. Мисията беше в опасен и отдалечен район. Близо до нас лагеруваше отряд на сеулските скаути. Те имаха две функции — да пазят мисията и да извършват набези върху бунтовническите лагери отвъд границите. Крийси ръководеше този отряд.

— Сеулски скаути?

— Да, те бяха пробивен отряд към родезийската армия.

— Но Крийси е американец — учуди се тя.

— По това време родезийската армия вербуваше и хора от други националности. Бяха в безнадеждна ситуация.

Тя се замисли, след което попита:

— Значи Крийси е бил наемник?

— Да, тогава имаше много наемници. Би могло да се каже, че това беше последната истинска война, в която наемниците са изиграли някаква роля… слава богу.

— И въпреки всичко вие станахте приятели?

— О, да — усмихна се свещеникът. — Добри приятели.

Тя изпита топло чувство към него.

— Опасно ли беше? — В гласа й звучеше загриженост.

— Да. — Лицето му беше сериозно. — Дължа живота си на вашия съпруг и ако той се напие тази вечер, аз ще го откарам вкъщи. — Той отново се усмихна. — А той със сигурност ще се напие. Носи се слух, че е обработил Джоуи за този годеж. Джоуи ще чака да си отмъсти.

Той погледна към градината, където на масата бяха подредени цветя, голяма розова торта и няколко бутилки шампанско. Джоуи и Мария тръгнаха натам.

— Сега трябва да се залавям за работа — каза свещеникът и скръбно поклати глава. — Труден живот. Ако не изпия поне половин бутилка шампанско, и двете семейства ще бъдат кръвно обидени.

Двете семейства се събраха зад масата с Джоуи и Мария в средата и свещеникът между тях. Крийси застана при Пол и Лора. Махна на Майкъл, който стоеше встрани с група младежи. Той заобиколи масата и се приближи до Крийси. Леони пак започна да се чувства отритната, но тогава получи третата си изненада. Крийси се наведе и прошепна нещо на Майкъл, който кимна и се усмихна. Мина покрай масата, прекоси градината до нея, хвана я за ръката и я поведе към семейния кръг на Шембри.

Отец Луис благослови пръстените и ги постави на годениците. Разрязаха тортата, тапите на шампанското изгърмяха и фотосветкавици осветиха събитието.

Тя стоеше до Крийси и докато наблюдаваха церемонията, попита:

— Значи си наемник?

Той поклати глава.

— Екснаемник. Прекратих тази работа преди доста години.

— Защо?

— Не обичам да говоря за онези години, но Лора знае почти всичко. Ако я попиташ, тя ще ти каже.

Това беше четвъртата изненада.

— Съмнявам се. Веднъж й зададох въпрос за теб и тя не пожела да ми отговори.

— Лора ще отговори на въпросите ти.

Тогава дойде петата изненада. Чу го да казва дума, която не би повярвала, че може да излезе от неговата уста.

— Извинявай — рече той. — Било ти е доста трудно. Не беше необходимо.

Преди да успее да отговори, приближи се Пол.

— Забелязах, че Майкъл пи вече две чаши шампанско. Може би е достатъчно — каза той.

— Така е — съгласи се Крийси. — Все още е на лекарства.

Очите му потърсиха Майкъл в тълпата. Леони сложи ръка върху неговата.

— Ще го открия и ще го наглеждам. Кажи ми, когато искаш да го откарам вкъщи.

Това беше шестата изненада.

— Когато ти решиш — отговори Крийси.