Метаданни
Данни
- Серия
- Крийси (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Perfect Kil, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Влади Ковачев, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Артър Куинъл
Заглавие: Перфектно убийство
Преводач: Влади Ковачев
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Прозорец“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: "Балкан прес ЕАД
Редактор: Марта Владова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
ISBN: 954-8079-91-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13701
История
- — Добавяне
30.
Много малко неща бяха предизвиквали сълзите на Крийси през всички тези години. Бяха минали три дни, след като Майкъл се върна от болницата. Следобед Крийси ги остави с Леони да се пекат край басейна и отиде да помага на Джоуи за къщата.
Докато работеше на стената под палещото слънце, Крийси видя Лора да слиза по пътя. Носеше кофа с лед и четири бутилки бира. Мислите му се върнаха пет години назад. Вместо Лора, той си представи Надя. Само няколко дни, след като я беше видял за първи път. Той подновяваше варовиковата стена заедно с Пол и Надя беше слязла по същия път и носеше същата кофа със студени бири в нея. Това беше началото на всичко.
Но спомените му бяха прекъснати в момента, в който пристигна Лора. Тя пусна кофата и рязко каза на Джоуи:
— Иди да половуваш, Джоуи… гледай да е за по-дълго.
Младият мъж погледна майка си и безмълвно се отдалечи. Крийси скочи от стената и каза почти грубо:
— Лора, не започвай да ми опяваш за Майкъл. Стига ми и мърморенето на Леони. Знам какво правя. Би трябвало да разбереш това.
Тя впи в него поглед, който би превърнал вряща тенджера в буца лед.
— Ти не само си безчувствено, глупаво, безмозъчно, дебелоглаво копеле, но по една случайност си и мой зет — подхвана го тя. — Сега си дръж устата затворена и слушай.
Той я слуша десет минути, облегнат на стената, без да откъсва очи от краката си.
— Изобщо някакви чувства изпитваш ли? — завърши тя.
Той вдигна глава бавно, погледна я в очите и отсече:
— Не. Моите чувства бяха разбити заедно с Надя и Джулия на „Пан Ам-103“. Единственото останало нещо е омразата.
— Всички ли мразиш?
— Не. Само тези, които го сториха.
— Значи не изпитваш чувство на привързаност към никого? — настоя тя.
— Не разбирам какво имаш предвид — отговори той спокойно. — Тази дума не присъства в речника ми.
— Ами аз, Пол и Джоуи? — Гневът в очите й се смеси с тъга.
— Вие сте моето семейство — каза той просто.
— Какво означава това?
— Означава, че ви обичам… слушай, знаеш, че не ме бива по приказките.
Той почти трепереше от притеснение. Тя се приближи и обви с ръце врата му. Беше висока почти колкото него. Притисна лице в неговото и много тихо каза:
— Крийси, ние също те обичаме. Знам какво вършиш и от сърце се надявам да успееш, защото иначе тези зли хора никога няма да бъдат предадени на правосъдието. Сега ме чуй и не искам да се ядосваш. Току-що казах някои ужасни неща. Бях ядосана, но така ги мислех. И това, което ще ти кажа сега, също го мисля. Ако Надя беше жива и видеше как бездушно се отнасяш към тази жена, би се засрамила. Не за себе си, а за теб.
И двамата останаха неподвижни, като жива картина пред стената. Сетне тя бавно вдигна глава и се взря в очите му. Видя болката. Неизмеримата болка. Отново притисна лице до неговото. След малко ръцете му я обгърнаха и тя усети сълзи по лицето си. Не бяха нейни сълзи.