Артър Дж. Куинъл
Перфектно убийство (76)

75.

Вечерта беше ясна.

Беше ясна и Крийси пиеше кафе в ресторанта на приземния етаж на сградата. Беше близо до вратата.

На отсрещната страна на улицата, сред движението, мерна Майкъл, който седеше на маса пред едно малко кафене. Платнената чанта беше в краката му. Ресторантът беше пълен, някои от клиентите му — в арабски роби, някои — в официални делови костюми. Открит камион, пълен с войници, мина пред Крийси. Отсреща на улицата мързеливо се разхождаше полицай с пистолет в кобура на бедрото. Крийси наблюдаваше главния вход на сградата. През следващия половин час излязоха няколко души. Поръча си още едно кафе и започна бавно да отпива от него. Следващите петнайсет минути от вратата не излезе никой. Накрая Крийси вдигна ръка и няколко пъти приглади косата си. Видя как Майкъл стана и вдигна чантата. Младият мъж пресече улицата, като лавираше между колите. Без да поглежда към Крийси, влезе право през страничния вход на ресторанта.

Пет минути по-късно Крийси безшумно изкачи десетте етажа на сградата. Майкъл чакаше горе, до вратата за покрива. Платнената чанта беше в краката му. В дясната му ръка имаше „Колт 1911“ със заглушител. Крийси вдигна робата си и измъкна своя колт. Кимна на Майкъл, който се пресегна, завъртя дръжката и бутна вратата. Мина през нея приведен, държеше пистолета пред себе си. Клекна и бързо огледа покрива. Вдясно се намираше асансьорната шахта, а до нея имаше голям кръгъл резервоар за вода. Огледа се. Другите сгради бяха по-ниски. В радиус от триста метра нямаше кой да ги види. Направи жест зад себе си. Майкъл дойде до вратата приведен, носеше чантата. Затвори зад себе си, разкопча чантата и извади гумените клинчета. Третото пасна. Той го набута под вратата с дланта си. Отне им три минути да се подготвят. Първо разстлаха черните одеяла едно до друго на края на покрива, после разопаковаха оптическите пушки и останалата екипировка. Свалиха горните роби, разкопчаха пистолетите си и ги оставиха до пушките и одеялата. Размотаха въжето, минаха в задната част на сградата и надникнаха над тъмната алея долу. В основата на ниската стена имаше дебела тръба. Безшумно завързаха единия край на въжето към тръбата и внимателно намотаха останалото. После се върнаха на стрелковата си позиция.

Легнаха по корем върху одеялата и дръпнаха отгоре си камуфлажното платнище. То се сливаше с покритата с пясък повърхност на покрива. Крийси свали ролекса и го сложи пред лицето си. Показваше десет и петдесет и пет. Вдигна пушката си, дръпна леко назад платното и я насочи надолу, към улицата. През окуляра видя ясно трибуната за парада. След около четирийсет часа Ахмед Джибрил щеше да стои там.

— Хвърли един бърз поглед — прошепна Майкъл. — После почваме Дунга Джусто Басне.